11.09.2020 г., 14:56

Черно и бяло 

  Есета » Философски, Лични
114 3 5
1 мин за четене

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно благодаря, Мариана!
  • Благодаря, Стойчо, Петър! Трогнахте ме, бъдете здрави!
  • Дали защото бях единственото оцеляло дете на мама,не разбрах докато се осъзная в юношеските години, че за нея съм надежда, ежесекундна грижа и смисъл на живота и любовта.
    Поздравления, Яна и благодаря, че с есето си ме върна в есента на маминия живот!
    За мен болката живее във всички цветове, както и радостта от живота, щом в душата си носим светлите пориви на желанието да обичаме в добруването си и да даряваме любов към ближния.
  • Много ми хареса! Последната част носи много емоция и любов. Излползвала си думата “милно”, и повече не зная какво да кажа.
Предложения
: ??:??