Има ли определение за болката?...Реалност ли е или просто е част от една силна емоция...
Можем ли да бъдем по-добри, когато в душата ни е буря?... Когато усмивката е криво огледало на сбръчкани мечти...
Посрещаме денят, гледаме, ала не виждаме другия, егото е по-силно от добротата...
Обличаме новите дрехи, ласкаем се от комплименти, вървим уж горди със своята привлекателност...
А красотата е вътре в нас, когато загърбим своята болка и погледнем светът с други очи...- разбиращи, смирени, с благодарност...
Обичам есента,защото ни показва своята многозначност и различна пъстрота, учи ни да бъдем като нея- разнолики, но и всеотдайни.
Може би тъгата прилича на падащите септемврийски листа,тя е и жълта, и червена , и кафява, дори и черна... Тя е нашата тъга!Това е моята болка!
Разбра ли животе?!...
С нея израствам макар и по -трудния начин, подобно на Дон Кихот водя битки над нарцистичното си его и после решавам, че съм помъдряла...
Знам ли...По-скоро оглупяла...
Дано да е така, животе!
Сърц ...