Благодаря за разговора
В мига, в който осъзнах, че икономическите възможности ще определят живота ми, разбрах, че е по-добре да не съм съществувала никога. И не защото тежестта на парите е по-голяма от тежестта на красивите неща в ежедневието ми. Тежестта е по-малка, когато има човек, с който да споделиш, но в мига, в който осъзнах, че икономическите възможности определят с кого да споделям, реших, че съм луда и не трябва да умирам.
Бракът навремето е бил на почит, на пиедестал, задължително явление, ако не искаш да останеш стара мома или непрокопсаник, поне аз съм останала с такова впечатление. Ами ако не е така? Ако и тогава икономическите възможности са определяли живота на хората, както е днес? Вдъхновението за това ми есе няма да споделям какво беше, само ще споделя, че беше болезнено. Чувала съм за хора, които чакат години наред, за да стане техният партньор готов да споделят „икономически възможности“, и може би наистина е било така, а не защото на другият въобще не му се занима ...