ЕДНА Жена НА 43
Понякога се чуди за своите 43 години не се е ли променила твърде малко съобразно заобикалящия я свят. Не знае дали е хубаво, или лошо, когато човек се чувства като осъвременено копие на Дон Кихот, но в малко по-небудеща подозрение опаковка? Или просто заобикалящият я свят е само най-неподходящият сегмент от света, в който е могла да попадне? Дали мисията ù не е да промени тази елементарна частица свят, в която всеки ден се движи, работи, живее и е длъжна да спазва правилата му? И още много други безброй въпроси се трупат и боричкат в душата ù, въпроси, които чак сега си задава, когато силите ù да се бори започнаха да се изчерпват, излизайки от възрастта, в която нито знанията за живота са толкова обширни, нито сблъсъците с невъзможностите толкова чести и болезнени. Когато дори и най-твърдоглавите инати започнат да се замислят дали не е по-разумно да заобиколят някой от принципите си, дали равносметката е, че това е част от хубавата страна на житейските несгоди – не ти о ...