21.10.2018 г., 1:39 ч.

Етюди 

  Есета » Любовни, Философски
493 3 7
7 мин за четене

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сродните души се намират един ден🙂 Мерси за мнението, Петър!😊
  • "А вие, хора, летите ли?!..." Това ми стига, за да кажа:
    - Още една сродна душа...
  • Благодаря, Стойчо! Много мил коментар🙂
  • Винаги има смисъл,щом мислите вълнуват!
    Поздравления, Ана!
  • Благодаря от сърце за хубавите думи и това, че творбата ми ви е докоснала!❤ Илияна, Маргарита- трогнахте ме, има смисъл да пиша!🙂
  • Браво, Ани! Браво! В главата ми се загнезди една мисъл - обяснение за несподелената любов. Тя дойде от твой етюд. Врабчето, влюбено в котка, която го преследва не защото е влюбена, а защото е гладна. Поздрави.
  • Скъпа Ана от твоите произведения, май вече си открих фаворита. Уникална галерия от пейзаж и чувства, оцветени с философските цветове на живота и битието. Браво! Докато четях имах чувството,че се разхождам в галерия пълна с прекрасни картини, обрисуващи съдбите на хората и пейзажните чувства на природата. Благодаря!
Предложения
: ??:??