Фантазията - родината на гениите
Свикнали сме с фразата, че между гениалността и лудостта има голяма прилика. И все пак, в какво се припокриват и в какво се различават тези две понятия?
Гениален ли е лудият и луд ли е гениалният?
За да ви отговоря на този въпрос, уважаеми читатели, ще започна с нещо като дефиниция. А тя е следната:
Нормалният средностатистически представител на вида хомо сапиенс е същество с ограничена фантазия.
В математиката се разглеждат обекти наречени функции с ограничена вариация. Не бих рискувал да правя лирическо отклонение на това място, но повярвайте ми, че между едно същество с ограничена фантазия и една функция с ограничена вариация има твърде много допирни точки. Някои видни педагози /между които Ласло Полгар - бащата на феноменалните три сестри шахматистки Полгар/, считат, че децата ненавършили още три годишна възраст са поливалентни гении. Тяхната фантазия е практически необуздана и тя може да бъде насочвана по всевъзможни траектории, които с помощта на упорит и целенасочен труд застиват към петата година от развитие то на детето в конкретно русло за изява на някаква екстраординарност. Примери в това отношение има не един. Например шахматният гений Хосе Раул Капабланка и Граупера, наченал шаха на четири годишна възраст. Малкият Моцарт в музиката, стартирал на нейната писта на сходна с Капабланка възраст, удивляващ с музикалния си талант и до ден-днешен света, както и много други. Изглежда, че основната причина децата на толкова крехка възраст да обладават изключителна фантазия е тимусната жлеза. Тази загадъчна жлеза е свързана с имунната система, а оттам и със стареенето. Тимусът бързо започва да закърнява, но ако той можеше да избегне подобно закърняване, то навярно ние нямаше да имаме сигурност за здравето си. С други думи известното пожелание - "бъди здрав!" е и своеобразно проклятие спрямо нашата фантазия. Ако можехме да удържим тимуса си без той да закърнява, но и без да страда имунната ни система, то щяхме да се сдобием с мечтаната формула за безсмъртието. Уви, тази енигма засега не ни е подвластна. Онези от вас, които са гледали филма-приказка, озаглавен "Приказка без край" / "The NeverEnding story"/, вероятно ще си спомнят за костенурката Морла, за вълка Гморк и за чудната страна на Фантазията. Страната на Фантазията е рожба на всички открития и на всяко едно творчество. Много е трудно да се дефинира, що е това Фантазия. За нас е важно да знаем, че и най-малката смяна на нашата гледна точка ни създава лунна пътека към тази страна. Великият Давид Хилберт някога беше казал, че когато човекът няма хоризонт, той има само своя гледна точка. Преобладаващата част от хората биват напъхвани от обществото и неговите разбирания в една единствена гледна точка. Тя по-скоро прилича на подземие от тясното прозорче на което те като едни затворници виждат нищожна част от многоликата вселена. Това е странно и тъжно за проумяване, а най-тъжното е, че същите тези хора са вкопчени в тази "своя" гледна точка и не искат за нищо на света да помръднат от нея. Всъщност геният е човек, който умее да помръдва от гледната си точка и да се разхожда в близост около нея, наблюдавайки света. Така той узнава неща невидими и неподозирани за другите. С други думи геният е човек притежаващ около 1 процент фантазия срещу 100 процента у Бог. Лудият също може да напуска гледната си точка, но при него няма яснота в осъзнаване на видяното. Той не може да извлече нищо ценно от подобно придвижване. В този смисъл лудият не е гениален, но геният нерядко в очите на обикновените хора, като къртици обитаващи подземията на своите гледни точки, изглежда като луд.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много интересни размисли. И провокиращи. Юдит Полгар, дъщерята на Ласло, още в девическа възраст надви екс-световен шампион (Спаский), ако не греша. Леополд Моцарт и приживе е име, а бащата на великия Капабланка е бил доста напреднал шахматист (въпреки че, чувал съм, малкият Хосе Раул е сразявал него и приятелите му както и когато си пожелаел). Въпросът е колко нещо е въпрос на гени и наследственост, колко на упорито обучаване (и усвояване) от ранна възраст и колко - на собствени "свише спуснати" заложби. И какво се полага на самоусъвършенстването. Според мен, ако свръхнадарен човек не упражнява дарбата си и, то той ще я прахоса с времето. Ето, всеки днес знае кой е Моцарт-син, но малцина са чували за дъщерята на Полгар.
-
Много интересни разсъждения! Това е една много сериозна и вълнуваща тема за изследване. Фантазия, гениалност, нормалност. Здравето (психично, душевно) и фантазията съществуват в една обратна пропорционалност. Докато гледната точка на истината е една здрава основа на разума. Еднаквите гледни точки към истината ни сближават и ни правят съпоставими в мисленето и говорещи на разбираем език помежду си. Неразбирането на гениалността се предизвиква от отдалечаването извън здравото мислене и от затваряне за другите. И една съпоставка със светеца, който също излиза извън рамките на общоприетото за нормално, но същевременно създава усещане за по-голяма нормалност и притегателност със своята придобита свръхестествена същност, проявявана като отваряне и свръхлюбов към другите. Но при него пък липсва положително отношение към фантазията и има съзнателно избягване от нея (колкото и невероятно да звучи това).
-
Гениите са особен вид хомо сапиенс - хора от бъдещето или Божии пратеници с много важна мисия. Те "узнават неща невидими и неподозирани за другите"! На нас, нормалните хора, ни изглеждат наистина различни. А те ни дават светлината! Поздравления, прекрасно есе!
-
Луд ли си или си гений, това отсява най- точно Времето! За жалост не във всички съвременници има тази чувствителност и сетивност, закърняла е може би “благодарение„ на материализма! От 86 процента луди,само 42 процента са освидетелствани! А другите?“ Цивилизацията се развива без цел, без стратегия т.е.тази разумна цивилизация не е толкова разумна“, а кой е гениален- Времето отсъжда! Разкошно есе, Младене! Благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
