Границата...
Не става въпрос за събуждането - то е граница между нощта и утрото, или пък - за заспиването - предполагаема граница между вечерта и нощта... Нито за границата на нашите възможности... Мислите ми са за границата на човешкото щастие. Какво представлява то? Това е възможност за изпълнение на желанията. Представям си, че най-после ме е споходило огромно щастие. Но съм стигнала до някаква граница. Чувствам, че съм се доближила до такова равнище, на което едвам се удържам. И тогава усещам, че това щастие започва да ме души. Защото искам все повече! И още, и още... Трябва да се упражнявам на търпение и да укротявам желанията... Но e толкова трудно, както съм се засилила по надолнището, да намалявам скоростта... И се натъжавам... Малко... Но знам, че всяка болка е залог за бъдещо щастие... За да има равновесие... За да мога да благодаря на Бога, когато дойде вълшебен момент... И въпреки изпитанията и неудовлетворяването на желанията, да запазя любовта в душата си... Макар, че бор ...