Границата...
Границата...
Не става въпрос за събуждането - то е граница между нощта и утрото, или пък - за заспиването - предполагаема граница между вечерта и нощта... Нито за границата на нашите възможности... Мислите ми са за границата на човешкото щастие. Какво представлява то? Това е възможност за изпълнение на желанията. Представям си, че най-после ме е споходило огромно щастие. Но съм стигнала до някаква граница. Чувствам, че съм се доближила до такова равнище, на което едвам се удържам. И тогава усещам, че това щастие започва да ме души. Защото искам все повече! И още, и още... Трябва да се упражнявам на търпение и да укротявам желанията... Но e толкова трудно, както съм се засилила по надолнището, да намалявам скоростта... И се натъжавам... Малко... Но знам, че всяка болка е залог за бъдещо щастие... За да има равновесие... За да мога да благодаря на Бога, когато дойде вълшебен момент... И въпреки изпитанията и неудовлетворяването на желанията, да запазя любовта в душата си... Макар, че борбата между "трябва" и "искам" може да бъде изтощителна... Желанията не витаят само в мечтите и сънищата... Но колко чудно могат да се смесват реалност и представи... В действителност да не мога да заспя, а пък да пиша за сънуване... И мечти... Може би пореден стих:
Колко пъти съм пред развиделяващо утро!
... Всеки път е толкова различно...
Тъй мечтата за моето "утре"
пие милиони багри нетипични...
Уж е мъдра - напълно осъществима...
Обуздавам бързо поривите диви!
После става мъничко плаха, незрима...
С дъх-надежда прогонвам окраските сиви!
И не смея аз мечтата да заключа.
Тя ме пази като вярно куче...
Всъщност, за човешкото въображение и мечти, няма граница... Трябва само да се научим да обуздаваме предела на желанията си, за да не попадаме в поредния капан и после горчиво да съжаляваме, че в момент на слабост сме проявили безразсъдство... Ако не успеем да се задържим на "границата", лавината на нашите желания би ни помела и задушила... Ако пък не я преминем - страданието ни се увеличава, но колко се засилва и копнежът ни! И предчувствията ни за предстоящо божествено усещане!
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За съжаление всеки ден преминаваме някаква граница, а когато я преминем съжаляваме.Поздрави.Наистина трябва да се замисляме повече преди да преминем тънката ,почти невидима граница вежедневните си отношения с ближния.
-
В границата между въображението и реалността се крие истината. Онази истина, която наранява. Онази истина, която просветлява. Онази истина, която ни смразява. Или истината, която държи будно съзнанието ни, раздвижва емоциите ни, изпълва душата...
Ако направим крачка встрани от границата към въображението, ще се отдалечим от реалността, ще заживеем в измисления от нас свят, ще се чувстваме уютно, но бързо може да загубим почва под краката...
Ако направим крачка встрани от границата към реалността, ще сме здраво стъпили на краката си, уверени в делата си, но ще се отдалечим от въображението, което ни е нужно, за да съхраним мечтите си и поривите на душата си...
Границата е онази тънка нишка, която често ни се изплъзва и ни кара да залитаме в безумна разсъдъчност или в необятно въображение... Истината, която е център на нашата вселена. Ако си затворим очите за истината, ще загубим равновесието на въображението и реалността. А коя е истината? Всеки я вижда с различно лице... Винаги различна. Никога същата! Тогава за каква истина говорим? Може би... за безграничната?
Благодаря ти, че ме провокира да се замисля, Павли! -
Отвъд границата на щастието,отвъд границата на страданието чака Този,Който е определил границите.Поздрави!
-
Защото искам все повече! И още, и още... Трябва да се упражнявам на търпение и да укротявам желанията...
________________________________________
Какво е отвъд границата Павли?
Обичам ребусите
Прекрасно е написаното!
Целувки! -
Ех...границата между разума, темперамента и сърцето....колко е тънка и трудно различима! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в неизвестен, непознат свят, за да разбереш своята същност,
да се опознаеш.И аз бих добавила да знаеш какво пропускаш,
ако искаш ще го търсиш и постигаш, за какво би живял да може
да си отговори човек и най-важното да остане доволен от отговора,
от достигнатите граници, предизвикателства, желания, постижения...
Благодаря Павли за нужните размисли, чудесно пресъздадени!!!