Изповед на една откровенка или Какво е да ти праснат двойка
От малка съм суетна и амбициозна. И с голямо его. Под голямо разбирайте крехко и ранимо. То е същото! Винаги съм изпитвала страх от неодобрение и нехаресване. Много!
Но няма да ви занимавам надълго и нашироко със себе си. Ще започна от тук.
В един прекрасен ден, за мое щастие, попаднах в „Откровения." И се започна... изпитанието.
Не мога да ви опиша с какво вълнение чаках коментарите и оценките ви. Бях в ръцете ви. Зависех от вас.
Може би някои от вас са го изпитвали, а може би - не. Който - не - блазя му и евала! Отварях сайта по 100 пъти на ден. Със затаен дъх...
Исках да контролирам нещата (А нима е възможно?) Ужасно се страхувах някой да не хареса някое мое откровение или по-лошото - да не остане полето под творбата празно...
Не оставаше.
Докато един ден не се появи Р, който не беше съгласен с една моя концепция. Изтръпнах и се вцепених! Приех го като заяждане. После К не хареса една моя фотография. Разболях се. Навръх Коледа! Накрая А ми прасна двойка. Тогава оздравях!!! Най-големият ми страх се материализира и видях, че... не е толкова страшно. Преживях го и съм цяла.
Което не те убива, те прави по-силен, нали? И както знаем, най-страшен е самият страх! Колко ли призраци трябва да извадим от гардероба, за да разберем, че всичко е въображение... Или суета! И да пораснем. Лека-полека. А това пусто его...
Благодаря ви за опита, приятели!
© Антонела Огнянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви!
-
Хм, аз пък ще ти прасна една шестица!
-
Не се съмнявай!Има хора които харесват това което правиш!
-
Много Вярно и до сега отжарям профила си и очаквам коментари последните са също критични,но все ми е тая не всеки харесва това което харесвам аз...И все оак очаквам коментари да и аз мога да кажа,че съм съм в същата ситуация!!!
-
Емоционална си. Ще страдаш. А пишеш хубаво. Гледай да посрещаш недоброжелателните коментари, както сега си шкартирала Астаротчо
Всички сме минали по този път... Някои още са... Гледай да живееш нормално, а творчеството и сайтовете - еднократна дневна храна за душата. Целувам те, Тони! -
Прочетох есето, много ми хареса!Това, че не винаги намираш коментар под творбата си не означава, че не се харесва. Понакога, когато чета или гледам картини се натъквам на много силни произведения. Тогава остава без думи. Опитвам се да напиша нещо, което да изрази възприятието, но в този момент разбирам, че нама думи или обикновенните слова ми си струват клише. А относно суетата , тя е човешка черта. У едни в повече, в други по-малко. Но при творците тя, както и чувствителността са в повече. Та нали за това творим!!!
-
Добре пишеш!Дреме ти.ТРЯБВА да те харесват!Иначе...
-
Не е страшно да ти пишат двойка, страшното е, когато ние самите сме си написали такава. Есето е чудесно! харесва ми твоя стил! Харесва ми твоята откровеност. Радвам се, че го прочетох!
Поздрави и усмивки! -
Прекрасно есе!Поздрав и от мен!
-
С мълчание посрещам всяко его... и с мълчание го изпращам...
Тръпката обаче остава!Антонела - поздрави - хубав промисъл си вложила! -
Мерси, Дочка! Астаротчо,давай, прасни я! И без това се калявам в битки. Достатъчно е да отворя коментарите ти ,за да видя какъв негативизъм бълбука. Ти, чадо, не си ми критерий и от теб не боли.
-
Пхахахахахах, толкова емоционално, толкова "философско", че чак аз едвам се въздържам да не му прасна една двойка-хей тъй,профилактично...за каузата...Х хахахахахахахахахахахаха
-
Изводите си направила сама.Честно казано, ако това е бил най-големия ти страх,завиждам ти.А иначе точно си описала състоянието на всеки "новобранец" в сайта! Успех!
-
Таня, още не съм пораснала,де да можеше толкова бързо...но съм на път.Мерси за подкрепата. Диди, уж е лесно да оставиш някой да надникне в твоя свят, а се оказва трудна работа. Феичке,права си-"Откровения" си е голяма школа,като самия живот...Мариола,да,чувствителни сме...И слава Богу, иначе нямаше да можем да творим. Прегръщам ви! -
И на мен ми хареса - всички сигурно сме така чувствителни...
Поздравления и дерзай, нови успехи! -
Оооо, сайт "Откровения" си е голяма школа...
А иначе - призраци бол...
Поздравче! -
Браво за смелостта да пораснеш емоционално!
-
А не е ли най-важното някой просто да надникне. Няма значение дали е с добро или лошо око, важното е да наднине. Аз днес надникнах в твоя сват и ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
