Изповед на една откровенка или Какво е да ти праснат двойка
От малка съм суетна и амбициозна. И с голямо его. Под голямо разбирайте крехко и ранимо. То е същото! Винаги съм изпитвала страх от неодобрение и нехаресване. Много!
Но няма да ви занимавам надълго и нашироко със себе си. Ще започна от тук.
В един прекрасен ден, за мое щастие, попаднах в „Откровения." И се започна... изпитанието.
Не мога да ви опиша с какво вълнение чаках коментарите и оценките ви. Бях в ръцете ви. Зависех от вас.
Може би някои от вас са го изпитвали, а може би - не. Който - не - блазя му и евала! Отварях сайта по 100 пъти на ден. Със затаен дъх...
Исках да контролирам нещата (А нима е възможно?) Ужасно се страхувах някой да не хареса някое мое откровение или по-лошото - да не остане полето под творбата празно...
Не оставаше.
Докато един ден не се появи Р, който не беше съгласен с една моя концепция. Изтръпнах и се вцепених! Приех го като заяждане. После К не хареса една моя фотография. Разболях се. Навръх Коледа! Накрая А ми прасна двойка. Тогава оздравях!!! Най-големият ми страх се материализира и видях, че... не е толкова страшно. Преживях го и съм цяла.
Което не те убива, те прави по-силен, нали? И както знаем, най-страшен е самият страх! Колко ли призраци трябва да извадим от гардероба, за да разберем, че всичко е въображение... Или суета! И да пораснем. Лека-полека. А това пусто его...
Благодаря ви за опита, приятели!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антонела Огнянова Todos los derechos reservados
Всички сме минали по този път... Някои още са... Гледай да живееш нормално, а творчеството и сайтовете - еднократна дневна храна за душата. Целувам те, Тони! 