От малка съм суетна и амбициозна. И с голямо его. Под голямо разбирайте крехко и ранимо. То е същото! Винаги съм изпитвала страх от неодобрение и нехаресване. Много!
Но няма да ви занимавам надълго и нашироко със себе си. Ще започна от тук.
В един прекрасен ден, за мое щастие, попаднах в „Откровения." И се започна... изпитанието.
Не мога да ви опиша с какво вълнение чаках коментарите и оценките ви. Бях в ръцете ви. Зависех от вас.
Може би някои от вас са го изпитвали, а може би - не. Който - не - блазя му и евала! Отварях сайта по 100 пъти на ден. Със затаен дъх...
Исках да контролирам нещата (А нима е възможно?) Ужасно се страхувах някой да не хареса някое мое откровение или по-лошото - да не остане полето под творбата празно...
Не оставаше.
Докато един ден не се появи Р, който не беше съгласен с една моя концепция. Изтръпнах и се вцепених! Приех го като заяждане. После К не хареса една моя фотография. Разболях се. Навръх Коледа! Накрая А ми прасна двойка. Тогава оздравях!!! Най-голем ...