Какво ни прави щастливи
Вече сякаш дочувам първия отговор: за всекиго това е различно. С други думи усещането ни за щастие е строго индивидуално. За колекционера на марки, то е да се натъкне на рядка марка, която да повиши стойността на колекцията му. За букиниста - да се снабди с труднодостъпна книга, на която да се радва и да я гали по кориците и страниците като хубава жена. За някой мачо щастието е може би в това да сцепи дънките на поредната мацка, завоювана от него, както Теночтитлан е бил завоюван от Кортес. За властогонеца щастие е да изкачи поредното стъпало на зикурата на властта. За хазартната душа пък щастието настъпва в момента когато удари дкакпота... И все пак, толкова ли опростенчески стоят нещата. Няма ли нещо много животинско в подобно разбиране за щастието? Тази привидна калейдоскопичност, дали не се дължи единствено на разликата в духовното ни развитие. Говорят за древни души, претърпели множество реинкарнации. Самият Питагор е свидетелствал за своите прераждания, както и неговият учител Ферекид. Такива души може би имат по-избистрена представа за щастието и по-духовна, бих казал. Спомням си как като юноша разсъждавах над този дълбок въпрос и как беседвах с най-различни хора. Между тях имаше и такива, за които щастието бе сведено до едно чисто туземно възприятие. Те считаха, че това е състоянието, в което човек изпада, бидейки на девствен плаж през лятото, когато усеща диханието на бриза по кожата си, а слънцето го зарежда с животворните си лъчи. Да изпитва подобно щастие, обаче, е способно всяко животно. Нима човешкото щастие не е нещо повече от животинско? Когато двама току-що влюбени усетят магията на погледите си и за миг забравят за реалността, в която са потопени, те не изпадат ли в своеобразна безтегловност и не са ли щастливи...? И ако отговорът на този въпрос е положителен, то самодостатъчен ли е един Робинзон Крузо /без Петкан/ да изпита щастие на пустинния си остров, или всеки се нуждае от своя половинка, за да има шанс за щастие? Понатрупаха се въпросите. Но колкото повече нараства тяхната стройна купчина, толкова по-неудовлетворителни изглеждат изредените сценарии за щастие. Мнозина вярващи още тук ще обявят, че без Бог щастието е невъзможно. Атеистът според тях не е способен на истинско щастие, а само на мнимо. В древногръцката, а и в други митологии, обаче, боговете са представени като завистливи по нрав. Понякога те жестоко се разправят с дръзналите да бъдат щастливи човешки същества. Затова не трябва открито да демонстрираме щастието си, когато то е налице, защото възторгът ни може да бъде сурово наказан. Необходими са Тайници за щастливците. Когато баснословно богатият цар Крез заявил на всеослушание, че е пример на най-големия щастливец на земята, защото освен несметното си богатство, имал красива жена и деца, мъдрецът Солон му казал пророчески думи:
"Крез, щастливият се познава след смъртта!"
И наистина, въпреки могъществото си, Крез бил свален от власт и преживял ужаса на падението. Все пак персийският цар Кир, един от най-известните владетели на Азия, му подарил живота. Иронията на съдбата срещнала отново Крез и Солон. Съхранени са думите на Крез при тази среща: "Прав беше, Солоне, щастливите се познават след смъртта!"
Ако трябва на всяка цена да дам дефиниция на щастието, то бих дръзнал да кажа, че то е едно висше психическо удовлетворение. При всички случаи, обаче, щастието не е трайно състояние, а е мимолетно. Именно това обстоятелство го прави още по-безценно. Архимед е получил пристъп на щастие, когато му е хрумнала точната формулировка на търсения от него физичен закон:
"Всяко тяло потопено в течност се изтласква отдолу нагоре със сила равна на теглото на изместената от него течност."
И ако много преди Архимед е имало плавателни съдове, то те са плавали именно защото са удовлетворявали на чисто практическа основа закона на Архимед. Щастливият от откритието си Архимед изскочил гол от банята на улицата, неистово крещейки: Еврика /което означава Открих/! Вероятно щастлив е бил и Нютон, когато е открил точната форма на закона за всемирното привличане на телата:
"Две тела се привличат помежду си със сила право пропорционална на произведението от масите им и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях."
Предполагам щастлив е бил и Айнщайн, когато е открил своята знаменита формула:
E = mc²,
а също и Андрю Уайлс, който пръв доказа Великата теорема на Ферма:
"Уравнението хикс на степен ен + y на степен ен = зет на степен ен не е удовлетворено за цели положителни числа хикс, игрек и зет, при цяло ен по-голямо от 2."
Мнозина уповават живота си на търсенето на щастието - тази фата моргана. Да лишим един човек от надежда за щастие е равносилно с това да го осъдим на смърт. Ако узнаем със сигурност, че през оставащата част от живота си няма никога да бъдем щастливи, дали бихме имали моралната сила да продължим да живеем? Едва ли. Може би тогава щяха да останат само мазохисти и фанатици предани на своя Бог и готови на всевъзможни страдания в негово име. Но простете за въпроса - човешки същества ли са това?
В този ред на мисли стигаме и до един още по-парадоксален въпрос: Ако Бог съществува, щастлив ли е Той, виждайки несъвършенството на Творението си? Защото Сатаната не може да бъде щастлив - по дефиниция и по аксиома!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нещата от живота ни правят щастливи и нещата от живота ни правят или докарват нещастие. В този грешен свят няма пълно щастие- докато има смърт!
-
Текстът ти наистина е много хубав, скъпи Младен - стил, език, аргументация. И е получил също така сериозни и много хубави коментари по-долу. Там е то, че няма човешко същество, способно на универсален отговор. Според мен би трябвало да е функция от чистотата на съвестта. Вие ще сте толкова по-щастливи, колкото сте по-честни спрямо самите вас. Така мисля. Например, удовлетворението на учения от откритието иде от разбирането, че то е личен мисловен труд, а не плод на външни обстоятелства. Радостта на крайречното племе от улова почива на съзнанието, че то е награда за положени собствени усилия. Това са чисти усещания, не деривати. Съвестта си остава вечно справедливият съдия, дори човекът да е нечестен. Тогава тормози. Според мен чистата съвест е попечител на щастието и то без нея не е мислимо.
-
Благодаря ви колеги по перо и приятели за подкрепата на текста ми, независимо от начина, по който е осъществена. Дълбоко съм трогнат. Коментарите ви са впечатляващи и засягат някои неща, които не успях да включа в есето. Затова благодарността ми е двойна. Стойчо - приятелю! Не зная кой и как ти е прекъснал коментара, но бъди сигурен, че не съм аз. Независимо от това ти поднасям извинение за случилото се, защото е в коментарното ми поле. Приеми искреното ми съжаление!
-
Защо ми прекъснахте коментара!?🤔
-
Няма нищо по-лесно от щастието!
То не съществува в битието.
Не всеки човек може да добави в -
Научните примери в есето ме карат да се замисля - защо ли Архимед, Айнщайн, и други велики хора биха били щастливи от откритията си? Защото откриват нещо, което ги човърка (тоест това ще да е щастието, усетено след липсата му) или пък заради по-висша цел, като фактът, че помагат на човечеството?
Великолепно есе! Аз мисля пък, че хората твърде много търсят щастие. Може би отговорите не са в щастието... но пък знам ли! -
Когато предмет на любов са вещ, пари, постижение, кариера, творчество, власт, щастието е кратковременна екзалтираност и се налага да бъде възпроизвеждано. Но не е ли същото и при общуване на ниво нагон? Физиологичното „щастие“ преминава с акта и остава една розова пелена на заблуждение, че е ощастливило и душата. А след това преминава в страдание, мъка, тягост, следвайки пътя на „махмурлука“ след опиянението от страстта. Душата обаче има по-висока представа за щастие. Виктор Франкъл, в противовес на Фройд, който счита наслаждението за основна потребност на човека, твърди, че наслаждението е страничен продукт на живеенето на пълноценен живот чрез достигане на дълбокия смъсъл на човешкото съществуване. Всеки избира как да блаженства, според духовните си търсения. И понеже самият Бог е Любов, би трябвало да е в блаженство, което никак не му пречи да дойде на земята и да се разпъне заради истинското ни щастие. Дано го проумеем.
-
Младен, хубаво е , че успяваш да накараш читателя, да се замисли, за неща съпътстващи живота ни, без да имаме дефиниция за тях, както за любовта,така и за щастието.Може би от степента на нашето духовно развитие, зависи и начинът за изразяване на чувствата с които живеем.И все пак, пожелавам, на теб и на всички, да се чувстват щастливи с настъпващата пролет. Радвам се , че прочетох и ,че ме замисли!
-
Бих си позволила да вметна едно уточнение. Щастието има кратка агрегатна форма когато е в рамките на моментно удовлетворение.( което доста добре си си описал по-горе ) И една дълга агрегатна форма ,присъща на малцина, която е обвързана с това да правиш другите щастливи. Това е удовлетворение от себераздаването в името на някого или нещо.
Благодаря за възможността да поразсъждавам.Лека нощ и щедра муза! -
Всеки човек възприема щастието по свой собствен начин. За някои щастието е в малките неща, за други е в доброто здраве и слабата памет (Алберт Швайцер), за трети в постиженията, които са постигнали. Както и да го разбираме, нека си пожелаем да се чувстваме щастливи! Поздравления за чудесното есе! Финалът подтиква към дълбок размисъл!
-
Поздравления за творбата ти, Младене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
