Вече сякаш дочувам първия отговор: за всекиго това е различно. С други думи усещането ни за щастие е строго индивидуално. За колекционера на марки, то е да се натъкне на рядка марка, която да повиши стойността на колекцията му. За букиниста - да се снабди с труднодостъпна книга, на която да се радва и да я гали по кориците и страниците като хубава жена. За някой мачо щастието е може би в това да сцепи дънките на поредната мацка, завоювана от него, както Теночтитлан е бил завоюван от Кортес. За властогонеца щастие е да изкачи поредното стъпало на зикурата на властта. За хазартната душа пък щастието настъпва в момента когато удари дкакпота... И все пак, толкова ли опростенчески стоят нещата. Няма ли нещо много животинско в подобно разбиране за щастието? Тази привидна калейдоскопичност, дали не се дължи единствено на разликата в духовното ни развитие. Говорят за древни души, претърпели множество реинкарнации. Самият Питагор е свидетелствал за своите прераждания, както и неговият учител Фе ...