26.02.2019 г., 15:40 ч.

Когато ми е тъжно 

  Есета » Любовни, Лични
359 3 8
1 мин за четене

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, викът на страданието, на тъгата, на болката...Благодаря ти, Гавраил!
  • "Един вик отговори с крясък..."И това е достатъчно за да разбереш болката на душата!
  • Мерси, Петър! Когато реалността се различава от представите ни, когато сме обидени или наранени несправедливо...идва емоционалният срив, дори и да не го желаем, той превзема душата … Дали ще намерим отново себе си след опустошението?... Думи и между тях- мълчание.
  • Толкова красиви думи!
    Но те не са просто думи...
  • Да, любовта ... споделена или несподелена, определя живота ти, бележи пътя, по който вървиш...Благодаря, Миночка за топлите думи!
  • Ранима душа си, по написаното личи, какво голямо сърце носиш и поради тази причина, отново в него ще се настани любовта! Успех!
  • Благодаря ти, Свещен огън!
  • О, толкова е красиво,Анна
Предложения
: ??:??