Кратерът на вулкана...
(Внезапни усещания за предателството...)
Когато те предаде приятел!... Надига се в теб сеизмична активност... Тогава чак забелязваш задрямалия кратер. Но лавата вече те помита без предупреждение. Колко много натежават крилата! Всички цветове загубват блясъка си... Дори не можеш да закрещиш... Граблива птица те е хванала за гърлото и дъхът ти не намира пролука... И всичките ти клетки са в насипно състояние... Не действат синхронизирано. Имаш чувството, че се разпадаш на съставни атоми. А въздухът е разцепен от стъклени иглички... Вибрират оголени неврони... Натрошеното време кънти! Загубваш представа за очакването... И въпросите се препират, полудели. Продънен смисъл изтича между тях. Сгъстеното пространство смразява всички импулси... Ставаш прозрачен и само уголемените ти очи фиксират приседнала изненада! Внезапно те озарява прозрение! Бог бди над теб! Макар и по странен начин да те повежда по своите пътеки неведоми... И продължаваш...
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силно!А аз дори нямам спомен как съм се чувствала,освен оглушителен тътен в ушите.Но си мисля,че едно предателство винаги идва навреме,когато трябва...Божия промисъл.Благодаря ти!
-
Благодаря за вниманието pavli!
Може би всеки прочит носи и разнолики преживяни истини.Внезапните усещания са само нишка от която тръгваме към темата, а тя е стара и все незавършена.
Харесват ми произведенията ти!
Лек ден и за теб!
-
Здравей Седем! Няколко пъти четох какво ми пишеш и много се замислих върху думите ти ``да набедиш приятел в предателство - с всичките му последствия, това за мен е най-голямото предателство.Осъзнаваме ли, как предаваме самите себе си? ``... Още ще има над какво да осъмвам... Благодаря за вниманието! Хубав ден ти желая!
-
Много добре е нарисувана картината на състоянието.Спестено общуване, разочарование,интелектуален срив, омраза, отмъщение, бурни страсти в душата. Нещо което замъглява съзнанието и праща по дяволите задръжките, самоконтрола и ценностите.
Ние не носим мир, а меч и не се страхуваме да го използваме.Никой не може да ни навреди - единственият враг са нашите лоши мисли, страхове и желанието света и хората да бъдат такива, каквито ние искаме да бъдат. Самите ние си вредим с мислите и думите, които изпращаме в
пространството. Когато човек търси Пътя, той е много уязвим, тъй като светлината, която излъчва, все още не е достатъчно силна. Ако не е въоръжен с вярата, която да го подкрепя през този труден период, за да може да се пребори с много влияния, той не би могъл да продължи нагоре, а би потънал още повече в материята-страх, ревност, завист, горделивост, собственото си его.
Нищо не е в състояние да ужаси по-силно една омраза или завист от осъзнаването за собственото й безсилие пред една любов, акт на благородство или каквото и да е, стига да произтича от дълбока,
даже несподелена, любов. В момента, в който осъзнаеш колко нищожни са проявите на егоизма пред изначалната сила на душата да обича заради самата любов, ще усетиш личната си сила.
------------------------------------------------------------------------------------
Да набедиш приятел в предателство - с всичките му последствия, това за мен е най-голямото предателство.Осъзнаваме ли, как предаваме самите себе си?
---------------------------------------------------------------------
Благодаря pavli ...накара ме да разкажа това което мисля.
Пишеш много добре! -
Интересни ми са есетата ти.
-
Точно така, мила Павлина. Бог бди и подава ръката си, когато имаме нужда от помощ. И продължаваме. Прекрасно пишеш, докосваш мислите ми.
-
Без предатели няма светци. Информацията е като светлината. Трудно се удържа. Предателите подпомагат разпространението на истината и така правят прададения свободен. Исус го е знаел.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
