Малката мравка
Малката мравка се трудеше всеки ден, денят и минаваше монотонно, еднообразно и сиво. Набраздените грижи отразени върху челото, показваха един тъжен живот, отдаден на работата. А какво ли толкова различно предлагаше той, освен безкрайна върволица лишени от емоция чувства, минорни очи и отрудено тяло...
Капката дъжд се огледа уплашено, падайки върху листото на майския храст и звънкото и гласче се отрази в ушите на малката мравка.
Срещнаха се миналото и настоящето, се събраха в топка от жива емоция, Капката, светла и енергична, Мравката-уморена от сивия път на деня.
Жадно мравката отпи от дъждовната капка и някак стана по-ведра, едва тогава малкото тъжно насекомо погледна към синята шир над нея, а, слънцето- я замилва с целувка...
Вятърът реши да не буйнства, закри вихрите си на гнева, стихна, притай се..., замълча...
Самотата имаше приятелка-капката, красива и омагьосваща с тайните си...
Непознат силен вик разкъса придошлата тишина,
наруши нежната картина, стресна малката мравка, ядоса слънцето и накара вихъра да се разрази...
Притъмня, забуча вятърът, стана студено...
Малката мравка побърза да се прибере на топло. Където я чакаше поредната самотна вечер и студена вечеря...
До следващата сутрин...
© Ана Янкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря,хитри, ,по-скоро са умни,трудолюбието им е за размисъл...Нали?
-
Харесах! Работливи са мравките и хитри! Имам стих Слон и мравка.Ако искаш прочети!
-
Хари, благодаря! Светли празници!
-
Нито наивно, нито просто!
Докосващо повествование!
Мравките, както и хората не обичат да се говори за тях... -
Сърдечно благодаря, Валентин! Здраве ти желая!
-
Пепи, ти да не би да отговоряш на името Безжичен?! Благодаря!
-
Петър, сърдечно благодаря за усета ти!Бъди здрав!
-
Хареса ми наивността и простотата тук. Няма да анализирам както предните дървени философи правят. Това не е писано за анализи, а за споделяне. 👍🌞
-
Благодаря, Безжичен за доверието!
-
Благодаря, Миг! Не твърдя, че не съм писала "тесногръдо", така го почувствах, така се получи есето .Да ,усмих!
-
Харесах есето Ви! Но алегорията с мравката с живота на малкия , обикновен човек е малко за "тесногръдо" съзнание. Наблюдавал съм мравки , пчелни семейства. В техните "общества" няма нещастни всеки знае мястото си и работи за възхода на Цялото! Само човек може да е нещастен самотен! Но Човек, който не е загубил връзка с голямото е точно като мравката , защото в живота си е направляван от искрата на Вярата и не е самотен , живота му не е безмислен защото осъзнава , че чрез него Бог преживява кръговрата на Енергията на тази планета! Мравките и пчелите, птиците и животните , никога не губят връзка с онова море от Енергия и информация! Усмих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
