Математиката, поезията, чувството и мисълта - ...
Математиката, поезията, чувството и мисълта - общото и различното между тях
Срещата между поезията и математиката е неизбежна. Ученият търси истината, поетът търси вдъхновението, а всеки човек търси истина и/или вдъхновение: за себе си, за обществото и/или за принос към света на идеите. Математиката и поезията нагледно разделят мисълта от чувството и после ги обединяват.
Неизбежно е да включим математика в поезията, неизбежно е да включим поезия в математиката, както е неизбежно човек да се срещне с друг човек през живота си, стига всичко при него да се развива нормално, ако не е затворник в безлюдна кула и отгледан от машини, или друга подобна мрачна картина. Едно изкуство, което иска да каже нещо и което успява да каже нещо, то непременно има някаква конкретика. Без конкретика и най-вдъхновената творба може да загуби стойност. Но твърде много конкретика може да стори същото. Къде е балансът? Срещата между математиката и поезията е интересно нещо.
Започвайки от начините за конструиране на езика и начините за конструиране на математическите теории. Преминавайки през мисълта, че математиката е език, а езикът е естествена математика, съпътстваща развитието на човека. Стигайки до идеята, че математиката и поезията неминуемо се разделят в мига, в който за учения е важна истината, а за поета - вдъхновението. А този миг непременно настъпва, независимо от факта, че и ученият, и поетът, търсят както истина, така и вдъхновение - накрая на деня ученият се радва на истината, а поетът - на вдъхновението. (Знам, че тук някой ще спори). Въпрос на избор ли е дали да сме учени или поети? Може ли да сме учени и поети едновременно? А може ли един учен да не е поет или един поет да не е учен? А има ли човек, който не е нито учен, нито поет?
Учен - това е човек, който търси истината.
- Сам за себе си.
- За обществото.
- За принос към света на идеите.
Поет - това е човек, който търси вдъхновението.
- Сам за себе си.
- За обществото.
- За принос към света на идеите.
Всеки човек търси истина и/или вдъхновение и това става по много и най-различни начини. Всеки човек е по мъничко учен и по мъничко поет. Въпросът кога и дали ще го провъзгласят за учен или поет е съвсем друг. Въпросът какви плодове дава и доколко изобщо дава е съвсем друг. Въпросът дали самият той се дели на мисли и чувства е съвсем друг. Въпросът какви са основните му цели и занимания в живота. И т.н. Много въпроси и едничък отговор - човекът е любопитен. Пишейки поезия, текстът има някаква структура - математическа структура, подредба, закон, дори и хаосът е вид закон. Развивайки наука, текстът има някаква степен на приятност, на яснота - поетическа яснота, обосновка, първичност, дори и съвършената прецизност е вид първичност. Разбира се, поезията и науката имат проявления не само в писмен вид, а дори най-вече в неписмен вид - в нашите действия и нагласи, преживявания, спомени и мечти, в начина, по който живеем. Поезията и науката са нещо повече от писменото си проявление.
Математиката и поезията са един нагледен начин да разделим мисълта от чувството в нашата абстрактна вселена на идеи - нещо, което не е възможно физически да се случи, колкото и да се спекулира с разделянето на човека по всякакви възможни начини. Търсене на човешката същност - така променлива и многообразна. Търсене на човешката душа - причина за нашето координирано мислене и чувстване, без което нямаше да сме живи. Математиката и поезията може би са просто естествена класификация на проявленията на нашата същност, обществен израз на първични стремежи у човека да гради и да се радва.
Може би са просто удобно разделяне за бъдещите историци на нашите преживявания така, че да бъдат по-обективни или поне... по-красиви. Може би не можем да се разберем, но поне можем да се запишем на лист хартия. За/от истина или за/от вдъхновение... А може би истината и вдъхновението са едно и също, а ние просто гледаме от две различни страни, за да видим цялото? Любопитството на мисълта, устремът на чувството, те са като двете половинки на Земята, на едната от които е ден, а на другата - нощ. Срещата е неизбежна и кратка, колкото е кратък един изгрев, който, забележете, е бил и залез.
Стремежът да оставим себе си на поколенията се дели в две основни категории - математика и поезия. И двете се проявяват в научните среди, в литературните среди и в най-разнообразен баланс характеризират човека.
Математиката и поезията са неразривно свързани. Всеки човек е по мъничко учен и поет, истина и вдъхновение. Както поезията, така и математиката, са мисъл и чувство в неизчислимо съотношение, особено за всеки човек, създание, място, време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
