Срещата между поезията и математиката е неизбежна. Ученият търси истината, поетът търси вдъхновението, а всеки човек търси истина и/или вдъхновение: за себе си, за обществото и/или за принос към света на идеите. Математиката и поезията нагледно разделят мисълта от чувството и после ги обединяват.
Неизбежно е да включим математика в поезията, неизбежно е да включим поезия в математиката, както е неизбежно човек да се срещне с друг човек през живота си, стига всичко при него да се развива нормално, ако не е затворник в безлюдна кула и отгледан от машини, или друга подобна мрачна картина. Едно изкуство, което иска да каже нещо и което успява да каже нещо, то непременно има някаква конкретика. Без конкретика и най-вдъхновената творба може да загуби стойност. Но твърде много конкретика може да стори същото. Къде е балансът? Срещата между математиката и поезията е интересно нещо.
Започвайки от начините за конструиране на езика и начините за конструиране на математическите теории. Преминавайк ...