Нуждае ли се Бог от Творението си?
Този въпрос без съмнение е основателен. Той ни подтиква да мислим в посока на това промислено ли е Творението Божие или е само една прищявка подобна на детски импулс. Убеден съм, че хипотезата за големия взрив подлежи на дълбока ревизия, но дори да я отхвърлим в полза на това, което Анщайн изрази чрез думите:
"Бог не си играе на зарове",
то остава квантовата механика, приета от водещите физици с лека ръка на основание, че е особено удобна за описване на настоящото статукво във физиката. А в тази квантова механика царица е нейно величество Вероятността и като следствие нейната любима дъщеря - Случайността. Но ако Бог е сътворил своето Творение на сляпо, то защо е необходимо да му приписваме божествени качества? От друга страна, ако неговото Творение е изначално промислено в детайли, то каква може да е целта на съществуването му? И каква роля играе живата материя в този загадъчен пъзел? Вгледаме ли се в заобикалящата ни вселена, ние веднага забелязваме едно атрибутно нейно свойство. Всяка нейна част се движи. Наличието на ускорение придава на това движение свойството АБСОЛЮТНОСТ!!! Ако стоя на гарата в моя влак и в един миг съседният потегли, как да разбера той ли се движи реално или е моят влак? Всеки от вас е получавал това странно усещане, че не е наясно точно кой от двата влака се движи. За щастие има прост критерий, за да определите дали вашият влак е потеглил от перона. В този случай неминуемо ще усетите силата на инерция, която ще отмести тялото ви от неговото равновесно положение и енигмата ще бъде разконспирирана. Още в училищата ни учиха, че покоят, за разлика от движението, е винаги относителен. Тоест абсолютен покой няма и не може да има. По тази причина няма да намерите покой нито в този свят, нито в кой да е друг от световете. Така стигаме до следния колосален въпрос:
Какво постига Бог чрез това абсолютно въртене?
В макроскопски план се въртят планети, слънца, звездни системи, галактики, метагалактики, а може би и цели вселени. Въртят се и т.нар. пулсари /известни и като неутронни звезди/. Въртят се квазари и какво ли не още. В микроскопски план се въртят молекули, атоми, протони, електрони, бозони и какво ли не още. Физиката ги класифицира въз основа на техните спинове. И в цялото това непрестанно и бясно въртене се ражда нещо, нещо се произвежда. Нещо което е от първостепенна важност за обезпечаване съществуването на Творението. Сякаш всички части на вселената са нейни механични зъбчати колела, зацепени едно в друго, а тя самата е като огромен стенен часовник, реанимиращ се чрез това въртене. Твърде вероятно е, че това въртене произвежда Времето, а значи и Пространството, защото все по-ясна стана в очите на физиците тяхната неотделимост, наричана често Пространство-Време или Време-Пространство. Но ако вселената произвежда чрез това въртене на своите компоненти Време, то излиза, че така тя удължава живота си, или още по-прецизно казано - продължава живота, при това неограничено!!! В частност Бог постига вечността като алеф нула от Времето. Излиза, че Бог също се грижи за своето безсмъртие, осигурявайки го с помощта на въртенето. Къде е тук живата материя и съществува ли тя? И изобщо какво следва да наричаме живот? Навремето ни цитираха мисълта на Енгелс, че животът е форма на съществуване на белтъка. Но после се установи, че животът съществува на нива по-ниски от белтъчните съединения. На ниво ДНК и РНК. Най-общо казано той - животът, е носител на своеобразен и загадъчен код. Самата дума код ни навежда на мисълта, че животът е кодиран от Някого! И ако приемем, че мъртвата материя следва да свързваме с отрицателното, а живата с положителното, то от една знаменита теорема на Болцано в анализа следва, че някъде материята достига кота нула. Аз си приписвам авторството над тази материя, която нарекох Ка-материя. Т.е. материя, която не е нито жива, нито мъртва. Тя пребивава в нещо като нирвана /или летаргичен сън, както при заровените под земята йоги/ и може да избира между това да умре или да възкръсне за живот! Наименованието Ка-материя избрах не случайно, а двояко, защото от една страна свързвам тази материя с древноегипетското Ка, а от друга, ако буквата Ж е носител на живота,
то тази буква се получава чрез слепването на гърбовете на две букви К, т.е., както вече бе споменато Ка-материята е наполовина жива и наполовина мъртва. Интересното е че направих това свое откритие чрез поетично вдъхновение и го записах за пръв път, въплъщавайки го в стихотворението си "Ка-материя":
https://otkrovenia.com/bg/stihove/ka-materiya
Вероятно ще продължа това есе, но само при наличието на читателски интерес.
Бел. на автора. Изразявам благодарност на Mazaco (Емил Боянов), чийто критичен коментар под текста ми "Операция Омега": https://otkrovenia.com/bg/proza/operaciya-omega ме провокира да напиша настоящия текст.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Според Принципа на вибрациите на Хермес - всичко е в движение, всичко вибрира и всичко произлиза от различните степени на вибрация - материята, енергията, ума, дори Духа. Според Хермес вибрирането на Духа е толкова бързо, че изглежда като в покой. Тогава дали Духа е Ка-материята, като носител на живото и неживото? Поздравления, отново много интересно есе!
-
Аз няма да си позволя мнение или разсъждения по темата, но съм възхитена от начина по който си представил нещата, изключително впечатлена съм и от научните ти познания! Приеми моят най-искрен поздрав, Младене!
-
Благодаря най-сърдечно на комeнтиралите есето, на поставилите го в Любими и на оценилите го!
1. Йоана, хрумването ти, че за неживата материя ние може би изглеждаме мъртви, много ми допадна. Мерси, че постави в Любими и други мои текстове!
2. Емиле, трогнат съм от подкрепата ти не само за това есе, но и за още ред други мои текстове и сърдечно ти благодаря! Въпросът с Ка-материята ще го изясня в друг текст. Прав си в едно - че Ка-материята и Ка-антиматерията /в своята съвкупност/ обхващат един по-фин вид съществуване.
3. Стойчо, твоята добавка за непрестанното движение на мисълта, дори и в съня е ценно наблюдение, за което съм ти признателен. Напоследък сякаш си си дал творческа почивка, но ми липсва твоето мъдро творчество, Приятелю. Предполагам, че липсва и на целия сайт!
Пожелавам ви хубав и вдъхновен ден!: M&M -
Дори човешката мисъл е в непрекъснато движение.При будуване и при сън,тя твори.
Поздравления Младен! -
Мисана, поздравления за това впечатляващо, научно есе!
Ако Ка-материята е сборът от материята и антиматерията, това означава, че Ка-материя е равно на съществуване, тоест тялото и душата взети заедно са Ка-материя, или Бог и видимата Вселена също можем да наречем така.
Не претендирам, че съм разбрал правилно всичко, даже сигурно не съм успял да вникна в дълбочина в текста, и има вероятност грешно да съм изтълкувал нещата, затова ще го прочета още няколко пъти.
П.п Радвам се, че съм съм успял, макар и без да искам, да те провокирам да напишеш тази качествена творба! -
Понякога човек не вижда по-далеч от носа си, а животът е толкова интересен! Относно това що е живот не можем да избягаме от това, че го свързваме със самите себе си. За "неживата" материя може би ние сме мъртви. Може би тя има аналози на нашите сетива, "неживата" материя със сигурност има свои закони и може би свои очи. Дали трябва да критикуваме материалистите, "общуващи" с нея? Но може би тяхната вина е, че не я разбират, а си я "присвояват". Два отделни свята, свързани с мистериозната Ка-материя, която е може би първичната енергия, създала и създаваща вселената и нашия свят, и нашата мисъл...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Материя +енергия/ движение/= живот
Имаш моите сърдечни поздравления. Мисан!