Нуждае ли се Бог от Творението си?
Този въпрос без съмнение е основателен. Той ни подтиква да мислим в посока на това промислено ли е Творението Божие или е само една прищявка подобна на детски импулс. Убеден съм, че хипотезата за големия взрив подлежи на дълбока ревизия, но дори да я отхвърлим в полза на това, което Анщайн изрази чрез думите:
"Бог не си играе на зарове",
то остава квантовата механика, приета от водещите физици с лека ръка на основание, че е особено удобна за описване на настоящото статукво във физиката. А в тази квантова механика царица е нейно величество Вероятността и като следствие нейната любима дъщеря - Случайността. Но ако Бог е сътворил своето Творение на сляпо, то защо е необходимо да му приписваме божествени качества? От друга страна, ако неговото Творение е изначално промислено в детайли, то каква може да е целта на съществуването му? И каква роля играе живата материя в този загадъчен пъзел? Вгледаме ли се в заобикалящата ни вселена, ние веднага забелязваме едно атрибутно нейно свойство. Всяка нейна част се движи. Наличието на ускорение придава на това движение свойството АБСОЛЮТНОСТ!!! Ако стоя на гарата в моя влак и в един миг съседният потегли, как да разбера той ли се движи реално или е моят влак? Всеки от вас е получавал това странно усещане, че не е наясно точно кой от двата влака се движи. За щастие има прост критерий, за да определите дали вашият влак е потеглил от перона. В този случай неминуемо ще усетите силата на инерция, която ще отмести тялото ви от неговото равновесно положение и енигмата ще бъде разконспирирана. Още в училищата ни учиха, че покоят, за разлика от движението, е винаги относителен. Тоест абсолютен покой няма и не може да има. По тази причина няма да намерите покой нито в този свят, нито в кой да е друг от световете. Така стигаме до следния колосален въпрос:
Какво постига Бог чрез това абсолютно въртене?
В макроскопски план се въртят планети, слънца, звездни системи, галактики, метагалактики, а може би и цели вселени. Въртят се и т.нар. пулсари /известни и като неутронни звезди/. Въртят се квазари и какво ли не още. В микроскопски план се въртят молекули, атоми, протони, електрони, бозони и какво ли не още. Физиката ги класифицира въз основа на техните спинове. И в цялото това непрестанно и бясно въртене се ражда нещо, нещо се произвежда. Нещо което е от първостепенна важност за обезпечаване съществуването на Творението. Сякаш всички части на вселената са нейни механични зъбчати колела, зацепени едно в друго, а тя самата е като огромен стенен часовник, реанимиращ се чрез това въртене. Твърде вероятно е, че това въртене произвежда Времето, а значи и Пространството, защото все по-ясна стана в очите на физиците тяхната неотделимост, наричана често Пространство-Време или Време-Пространство. Но ако вселената произвежда чрез това въртене на своите компоненти Време, то излиза, че така тя удължава живота си, или още по-прецизно казано - продължава живота, при това неограничено!!! В частност Бог постига вечността като алеф нула от Времето. Излиза, че Бог също се грижи за своето безсмъртие, осигурявайки го с помощта на въртенето. Къде е тук живата материя и съществува ли тя? И изобщо какво следва да наричаме живот? Навремето ни цитираха мисълта на Енгелс, че животът е форма на съществуване на белтъка. Но после се установи, че животът съществува на нива по-ниски от белтъчните съединения. На ниво ДНК и РНК. Най-общо казано той - животът, е носител на своеобразен и загадъчен код. Самата дума код ни навежда на мисълта, че животът е кодиран от Някого! И ако приемем, че мъртвата материя следва да свързваме с отрицателното, а живата с положителното, то от една знаменита теорема на Болцано в анализа следва, че някъде материята достига кота нула. Аз си приписвам авторството над тази материя, която нарекох Ка-материя. Т.е. материя, която не е нито жива, нито мъртва. Тя пребивава в нещо като нирвана /или летаргичен сън, както при заровените под земята йоги/ и може да избира между това да умре или да възкръсне за живот! Наименованието Ка-материя избрах не случайно, а двояко, защото от една страна свързвам тази материя с древноегипетското Ка, а от друга, ако буквата Ж е носител на живота,
то тази буква се получава чрез слепването на гърбовете на две букви К, т.е., както вече бе споменато Ка-материята е наполовина жива и наполовина мъртва. Интересното е че направих това свое откритие чрез поетично вдъхновение и го записах за пръв път, въплъщавайки го в стихотворението си "Ка-материя":
https://otkrovenia.com/bg/stihove/ka-materiya
Вероятно ще продължа това есе, но само при наличието на читателски интерес.
Бел. на автора. Изразявам благодарност на Mazaco (Емил Боянов), чийто критичен коментар под текста ми "Операция Омега": https://otkrovenia.com/bg/proza/operaciya-omega ме провокира да напиша настоящия текст.
© Младен Мисана All rights reserved.
