23.03.2018 г., 17:35 ч.

O sancta simplicitas 

  Есета » Философски
862 12 12
2 мин за четене

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, всичко е много по-просто, отколкото си мислим.. хареса ми, само две-три чуждици малко не са на мястото си в текста според мен. Хубав празник!
  • Ева, много болка си изживяла, но мисля, че душата ти е здрава и копнее за истинна споделеност! Има я! Състоянието, което успешно си пресъздала и споделила, спохожда мислещи и дълбоко чувстващи хора. Няма по-сладка радост от тази - в определени моменти собствената ти компания да е за предпочитане, пред която и да е друга. Тези моменти са необходими и много ценни. Знаеш защо. Благодаря ти за откровеността и за смелостта да разкриеш душата си!
  • Още веднъж ще кажа, че не очаквах подобен интерес! Трогната съм! Но все пак..самотата дава онова, което е вътре в душата и няма как да излезе наяве ако сме заобиколени от тълпи...
  • От хиляди да си обграден, но самота да чувстваш е нормално. Самотата състои се в сивота, а не в разнообразието. Второто много често заменено е от първото.
  • Чест и почитание за написаното.
    Думите са излишни.
  • Благодаря за това откровение...,Eva Filth. Няма какво да кажа, освен че всеки трябва да го прочете, защото тълпите, които казват ,че това е нормално, просто нехаят..и са завързали духовните си очи с черни превръзки....
  • Силно! Благодаря ти!
  • Не очаквах толкова много интерес и коментари към есето. Да ви кажа честно даже се смутих, но се и радвам, че има хора, които са разбрали замисъла. Тук говоря за една духовна самота, чувството на това да бъдеш отшелник по неволя, което както разбирам е не само мое състояние. Далеч съм от това да нарека себе си мизантроп, даже напротив, та нали надеждата крепи човека? Радвам се ако съм успяла да ви докосна и да ви помогна да откриете част от себе си, поглеждайки през моята призма.
  • Когато имам нужда да си поговоря с някой, хващам старата фото камера и си харесвам улица. Често не знам дали повече снимам, или си говоря с хора, които срещам. А там ги има всичките. На улицата срещам и читатели, и мечтатели, и такива, които не знаят къде и защо са, и от онези, които се спъват в тротоарите зяпнали в нечии цици също има. Но има и много хубави хора, носещи топлина и уют със себе си дори в мразовитите дни. Хора са. Всеки, какъвто е. На един подарих книга. Срещнах го месеци по-късно. Позна ме и ме спря. Помоли ме да му изпратя снимки. Разказа ми, че подарил книгата на момиче, там на улицата, след като я прочел за два месеца. Следващата седмица, тя го намерила и му подарила втората част. После се хванал на работа. И още разказа, и беше хубаво. Странно. Той беше различен, аз същият. Такива сме хората. Простички, сложни, изгубени, намерени. Аз си ги харесвам всичките. С цялото богатство пъстрота.
    Но благодаря, за припомнянето да си купя тази книга отново!
  • И аз така се чувствам
  • Благодаря ти за откровението, Ева, разплака ме,но не поради някакъв лигав сантимент, а от възхита! Много сила се иска за такова откровение. Да, самотата е особен вид изпитание, но когато човек е осъзнато сам, той не е сам.Той е със себе си. Тогава може да повика компанията на Пинк Флоид с Wish You Were Here или някой като Бетовен с неговата 5-та симфония, в която съдбата чука по плоските ни мозъци или 9-тата., за да ни взриви с одата на радостта.... или пък да напише есе, като твоето, с което да събуди спящите и дремещите. А това е самота за завиждане!
  • Подобни текстове има от времето на древните гърци и римляни.
    Но ако това за теб е катарзис,е полезно.
    Продължавай! Но..."Нищо ново под слънцето!"
    Поздравления,Ева!
Предложения
: ??:??