O sancta simplicitas
Здравей читателю. Ако четеш моите откровения, то надали си невеж и е по-вероятно тази статия да не те разгневи, защото тези до които е предназначена изобщо не четат, изобщо не пишат...
Ще кажеш - "Сигурно е полудяла!". Ами да, полудяла съм от самота, от това дето не мога да си кажа една дума с никой със седмици, защото когато опитам насреща си не виждам разумни същества, а човекоподобни маймуни, но не и маймуни, а по-скоро създания, лишени от душа.
Ти самотен ли си? Живееш ли в собствения си свят, лишен от комуникация и разбиране? А не е ли някак банално?
Крясък, вик, стон... Песен, Пинк Флойд..Спомняш ли за онази - "Hey you"... Това съм аз мамка му...Бездомна , безднадеждна и унила...Това е най-силното и страшно откровение, което съм правила някога и го правя през сълзи!
"Hey you" събуди се, защото не си сaм, там е твоята душа и твоите ангели и твоя Бог, по-прекрасен от всякога...Не си сaм..чуваш ли..отвори сърцето си...
Безумците на хилядолетията, озъбени и зли, толкова упадъчни в чернотата на тленността си..
Порочни, безсмислени и смъртни..всички си отиваме, но има едно което ще остане след нас - СВОБОДА!
Хей читателю от кои си ти? От онези, които разпускат, заврели зурла в големи цици? От онези, разклащащи задници под ритъма на гнусната чалга? От онези, отдадени на похота? От онези "безсмъртните" дето си имат пари, с които да си купят вечността?
Знаеш ли читателю, че ние сме едни подхвърляни от вятъра прашинки? Запитвал ли си се някога защо си тук?
Ах безумница!
Болка и сълзи!
Болка и сълзи!
Болка и сълзи!
Моля те, умолявам те...Кажи че чувстваш, че обичаш, че молиш за опрощение, че сънуваш, че бленуваш, че мечтаеш, че вярваш, че дишаш!!!!!!
Моля те, кажи ми, че си човек!
Под въздействие палиативно на наркотик се хилят сивите тълпи, безплодни, изродени, безпомощни...
А лестригони страшни завладяха Европа, съсипвайки съсипаното..
Мислиш ли, че имаш душа, читателю, която свети в пламъка на безсмъртието? Ще се превърнеш ли на прах или ще отсечеш оковите на времето?
Един безгласен, друг свиреп, разбираш ли ме ти? Смешно ли ти е? Продължаваш ли четеш? Убеден ли се, че егото ти не е засегнато от тъпия ми текст?
Един човек дойде, живя, имаше две деца, имаше жената, на която изневеряваше. Всички казваха, че е нормално. Човекът остаря, превръщайки се в гниещ труп, затрупан два метра под земята. Минаха години и гробът му беше забравен. Минаха още години и костите му се сляха със земята, а плътта бе изядена от червеите. На мястото на гроба му построиха четириетажен блок в квартал "Надежда", а селските баби белеха семки върху мястото, на което лежеше изгнилата му ръка.
Wish You Were Here
О времена, о нрави!
© Eva Filth All rights reserved.
