Очакването
В памет на покойния ми баща - Винченцо Мисана
Когато бях млад, се стремях към Цялото. Към пълната Истина. Навършвайки 28 години получих усещането, че съм на прага да постигна това Сливане с Цялото. Бе невероятно осезаемо усещане. Усещане, че съм стъпил на някакво особено място, на което е написано: "сега или никога!". Усещане за съдбовност. Работата е там, че докато отбивах военната си служба се случиха някои неща. Първата година бях в Граф Игнатиево (летище край Пловдив) и сега полигон на НАТО (там служех в зенитната батарея на поделението), но в края на първата година бях откомандирован и изпратен в Крумово - резервното тревисто летище край Пловдив. Сега там е вторият полигон на НАТО. Но в това второ поделение войникът-артелчик бе получил екзема на ръцете и тогава взеха мен за временно изпълняващ длъжността артелчик. С един камион отивахме на една огромна борса, близо до Пловдив, за да зареждаме с храна поделението. При едно от тези посещения минахме през местната кланица. Това, което видях там ще запомня до края на дните си. През един решетъчен тунел вървяха под строй телета за заколение. Тунелът стигаше до входа на кланицата. На входа му стоеше циганин с бяла престилка, който с огромен шилоподобен прът мушкаше нещастните животни, за да вървят само напред. Те се опитваха да се съпротивляват, мучейки силно и то до първата 1/3 от дължината на тунела, като желаеха да се извърнат и тръгнат обратно назад - с лице към входа. Но циганинът мушкаше силно с шилото си животните, стоящи зад тях и те, напирайки напред, им пречеха да се обърнат. След тази 1/3, те сякаш осъзнали неизбежността на съдбата си, тръгваха безропотно и беззвучно напред към гибелта си. На самия изход на тунела - на прага на кланицата, ги чакаше друг циганин с още по-остро и страшно шило. Бялата му престилка бе цялата в кървави петна, а погледът безумен. Той удряше всяко от животните точно в тила и го зашеметяваше, а то падаше възнак върху стъпалото на голям ескалатор, който го изкачваше към купола на кланицата. Там биваше окачвано на куки и смъкваха кожата от гърба му (при което недоубитите животни се свестяваха с кански мучения). След това, вече без кожа, го поднасяха (в редица случаи още живо) към специален банциг, който го разрязваше на части, а вътрешностите му по една пързалка падаха и се събираха в огромни кошове. Тази натуралистична гледка остана завинаги пред очите ми. Тя допълнително ме стимулира да стана вегетарианец (нещо, което сторих, навършвайки 29 години и заради заниманията си с йога).
Ако жизненият ни път е тунела, отвеждащ ни към Кланицата, то 1/3 от дължината му е 1/3 от дължината на живота. Това означава - не повече от 30 години. Време, за което трябва да намерим пътя си за Освобождение. След това е късно. Примиряваме се и тръгваме към Заколението си - безропотно и спокойно. Както казах по-горе, почувствах най-силно, че съм на финалното трупче за Спасение - на 28 годишна възраст. Но не намерих това Спасение. И сега вървя в тунела към Кланицата, спокоен и примирен с предстоящото Заколение. Все пак, донякъде подвеждам по отношение на себе си. Защото впоследствие ми бе предложена ръка Отгоре за Спасение. Но това е друга тема - свързана със звездите, а не тема на настоящето есе.
В онова далечно време - тези толкова важни 28 години в моя живот, за които споменах, аз като луд, трескаво, търсех Спасението. Бях изчел маса книги, свързани с въпросите на философията, физиката и по-специално - с понятията Материя, Време, Пространство. Бях изучил Специалната и Обща теория на относителността на Айнщайн. Бях чел трудове по квантова механика и активно следях най-новите постижения на физиката. Търсех Смисъла - най-големият Смисъл. И неочаквано, след много лутания, шансът ми се усмихна. Мислейки за състоянието, в което пребивавах тогава и самоанализирайки се, аз внезапно прозрях,
ЧЕ ОЧАКВАМ НЕЩО, НО НЕ МОГА ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА ГО ДЕФИНИРАМ ИЛИ НАЗОВА. ОЧАКВАМ НЕЩО, БЕЗ ВИДИМОСТ, БЕЗ ФОРМА И НЕНАЗОВИМО, ПРОСТО ДА ДОЙДЕ ПРИ МЕН И ДА МЕ СПАСИ /ОТ НЕИЗБЕЖНОТО ЗАКОЛЕНИЕ НА ВРЕМЕТО/. ОПИТВАХ СЕ ДА СВЪРЖА ТОВА ОЧАКВАНЕ С НЕЩО КОНКРЕТНО И ВСЕ НЕ УСПЯВАХ ДА СТОРЯ ТОВА.
И тогава си казах: Какво всъщност те доведе до това ОЧАКВАНЕ? Мислите ти за Материя, Време, Пространство. Това се случи през едно далечно лято на един хълм в Сливен. Любим хълм, на върха на който се изкачвах привечер и оттам с часове съзерцавах околността. Впоследствие, разбрах, че и големият италиански поет Джакомо Леопарди е имал такъв любим хълм и на него е написал най-знаменитото си стихотворение "Безкраят"/превод на Владимир Свинтила/:
"Отдавна скъп ми беше този хълм пустинен,
с клонака гъст отвсякъде отнел
на погледа ми хоризонта сетен.
Но седнал тук - пространства безконечни
виждам аз оттатък,
безмълвия надчовешки - покой необозрим.
И сещам, че сърцето ми се сепва уплашено...
А като чувам вятъра да стене из дърветата,
сравнявам Мълчанието безпределно с този глас.
И Вечността си спомням. Времената умрели на годината.
Това все още живо лято - неговия звук.
Така в безкрайността се дави, подобно кораб разбит,
и сладостно потъва мисълта ми."
Възможно е в мен да се е преродила частица от Леопарди /поезията ми е мрачна като неговата, а прадядо ми Винченцо Мисана е чист италианец от град Удине/. Баща ми, докато беше жив, често повтаряше - напомняш ми Леопарди /той владееше перфектно италиански и четеше Леопарди в оригинал, а аз, за срам и позор на рода си, не научих този език/. Та гледайки от този хълм пътеките, които идваха към подножието му, изведнъж ме осени Прозрението:
Ето: Време, Пространство, Материя. Не са ли това пътеки, които ме водят към ХЪЛМА, наречен ОЧАКВАНЕ? Ако това е така, този ХЪЛМ е съществувал преди тези пътеки. Той ги предшества. Той е ПЪРВОПРИЧИНА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО ИМ.
В първия миг, подобна мисъл изглежда шокираща. Как така, Пространство, Време, Материя - все обективно съществуващи дадености, ще се предшестват от субективното усещане за ОЧАКВАНЕ на някой си Мисана? Това звучи абсурдно и достойно за психиатрична клиника. Но тогава ме Озари:
ОЧАКВАНЕТО СЪЩЕСТВУВА ОБЕКТИВНО ВЪН ОТ МЕН, КАТО ПЪРВИЧНО - ИЗНАЧАЛНО ПОЛЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
А моето усещане за него е субективното ми Очакване. Разбрах, че съм попаднал на голям кит. Нещо, което световната физика е пропуснала да забележи и до ден-днешен.
ОТ ПЪРВИЧНОТО ПОЛЕ "ОЧАКВАНЕ", ЧРЕЗ СПЕЦИФИЧНИ ФЛУКТУАЦИИ СЕ ИЗБИВА /КАКТО ОТ ОКЕАНА/ НЕЩО СРАВНИМО С ПЯНАТА. ТО - НА "КЪСОВЕ", СЕ ИЗДИГА ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО НАД ПОВЪРХОСТТА НА ОКЕАНА НА ОЧАКВАНЕТО. ТЕЗИ "КЪСОВЕ" СА КОНКРЕТНИТЕ ФОРМИ. ТЕЗИ ФОРМИ СА ДЕФИНИЦИОННИЯ ИЗРАЗ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.
Ако се наблюдава как вятърът избива късове пяна от морето и как те се вдигат и отлитат от повърхността му нагоре и все по-нагоре, все едно се наблюдава картината на раждането на материалните форми от първичния Океан на Очакването. Време, Пространство, Материя - всичко мислимо, се е зародило именно по този начин - от ОЧАКВАНЕТО.
Мисля, че всяко интелигентно същество, вече е схванало, за какво всъщност става дума. А то е - Великият Смисъл на Живота. А какво е приложението му? Отговорът е прост. Чрез медитация да изпаднем в това първично състояние на ОЧАКВАНЕ /и да се освободим от Разпятието на Времето/.
ОЧАКВАНЕ БЕЗ КОНКРЕТНОСТ, ПРЕДХОЖДАЩО ВСЯКА КАУЗАЛНОСТ,
а не очакването да си купиш нови дрехи, да се срещнеш с любимия, да отидеш на море, да получиш неограничена власт, или да станеш богат и безсмъртен. Не, не и не на такова очакване!
А ОЧАКВАНЕ чисто, като tabula rasa, защото именно То е самото Цяло, което търсиш.
И във всеки един от нас е заложен инстинкт да го постигне чрез медитация.
Това си Прозрение кодирах и в стихотворен текст:
"Не помня - някъде огромна Вечерта
лежи встрани
и още по-назад от спомените на обикновеното.
А аз съм се изгубил във дъжда
и ударите му, като тояжката на слепия
ме водят с тишината на пътеките,
към това, което няма никога да различа.
Навярно е самотен Хълм в полето.
Но след като пътеките кръжат
по своите спирали към сърцето му,
долавям смътно - бил е преди тях.
И той е сигурно онова Очакване,
което винаги съм осезавал в страх,
което ражда Времето, Пространството.
Онова Очакване, дори преди
неравновесието от изгубеното детство...
А то е в толкова ограбени души.
И то е тишината на Вселената,
в която всеки къс материя гори.
...И както Вечерта лежи встрани
и още по-назад от спомените на обикновеното,
сега съм се изгубил във дъжда
и ударите му като тояжката на слепия,
ме водят с тишината на пътеките,
към това, което няма никога да различа!"
Библията започва така /Битие: 1:2/:
1. В началото Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
Очевидно този библейски текст ни казва недвусмислено, че "водата" е предшествала Сътворението. Но за каква "вода" става дума? Естествено не за тази с химическата формула H2О. Светият дух, носейки се над тази протовода сътворява всичко. Тук е тайната на Сътворението. Библейската "старозаветна вода" е онова, което в това есе нарекох океана на ОЧАКВАНЕТО. Затова именно се кръщаваме с Дух и вода, а Иисус Христос произнася знаменитите си думи към Никодим /Йоан: 3:5/:
" истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" .
Да постигнем Смисъла означава да се прелеем в първичния океан на ОЧАКВАНЕТО и по този начин да се освободим от Разпятието на Времето. Да достигнем храма на Свещеното ОЧАКВАНЕ и да осъществим СЛИВАНЕ с НЕГО. Който съумее да осъществи това, реализира Спасението си. Това е Върховният и Окончателен Смисъл на всичко. Друг - по-висш, не съществува!
Преди известно време оформих и публикувах казаното в стихотворна форма. Стихът бе посветен на една дама, която емоционално инспирира написването му. Не зная, дали тогава тя е осъзнала докрай, какво точно стои зад моя текст. Може би след прочитането на настоящето есе ще почувства в пълна мяра заложеното:
Сливането
"... и дух Божий се носеше над voda...", Битие 1:2
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня...
Защото в твоето сърце е шифъра,
чрез който бих могъл да оживея.
Ти си пазителка на Тайната на мислите,
очите ми се озаряват с Нея.
Да можех да те вдигна на крилата си
и като черен жерав, слял се с космоса,
да те отнасям в транс към необятното
зад Извора величествен на болката...
Да прелетим над Залата на бъдещето,
където всеки има своя статуя.
Над Стикс да прелетим, над мъртвите,
Харон от ладията си с гребла да ни помаха.
И да достигнем до свещеното Очакване,
което е началото на всичко.
Избегнали на времето разпятието,
да слеем в храма Му душите си.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Зашеметяващо!!! Поклон до земи, Младене!
-
Мисълта, че има смисъл по-голям от пътя, който ни е предначертан, е донякъде успокояваща
Мисълта, че няма нищо след това, е донякъде ужасяваща. Къде ли изчезва пяната? Иска ми се да вярвам за това Очакване. Нарисувал си картината на сътворението, при това много красиво. Благодаря, че ме доведе тук -
!
-
Невероятно есе!Поздрави!
-
Ех, Мисана...
Връщам се пак тук...
И ако бях се върнала вчера, вероятно пак нямаше да мога да те разбера...
Но днес... те разбирам.
Препрочитам и плача...
Понякога прозренията връхлитат без да ни питат готови ли сме за тях или не...
Необятната сложност на висшия смисъл... изгаря ни, ако се доближим прекалено и безразсъдо...
А може би...
Прегръщам те!!! -
Благодаря ти за този чистосърдечен коментар, Цвети! По една случайност го виждам с цели 4 месеца закъснение и ти поднасям извинение за просчета си. Лека вечер и приятни сънища!
-
Аз мога да те разбера, защото на мен ми се случиха и случват постоянно неща, които ако споделя, ще кажат, че не си вземам редовно хапчетата! Есето не го разбрах много добре, защото е написано в много висок стил, а аз не мога да превключа на такива честоти! Стиховете ти ги разбрах прекрасно и съм възхитена! Браво!!!
-
Благодаря ти, Тони, че прочете и коментира есето ми "Очакването". Бих казал, че въпросът за смисъла на нещата, кореспондира в немалка степен и със съдържанието на следното есе:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=329154
Приятен ден и много нови успехи! -
Тук открих Богатство! Трябва да препрочитам това есе всеки ден, за да му се наситя! Благодаря ти, че го сподели и че ме прати тук!
Поздрави!! -
Благодаря ти, Из! Трогнат съм от признанието ти, защото знам, че зад него стои твоето философско проникновение, което ти позволява да пишеш висококласни текстове, които винаги са ме карали да ти се възхищавам.
Това, което съм написал е неотменима част от моя духовен път на развитие. То е прозрение, до което съм стигнал след години на мъчително лутане. Истина, която съм открил след като съм минал през множество изпитания. Убеден съм, че това не се дава на всеки човек, колкото и нескромно да прозвучи на някои читатели. В крайна сметка именно това обстоятелство ме подтикна да го публикувам. Да дам на другите нещо свещено за мен, както Прометей е дарил хората с огъня.
За голямо съжаление видях, че масовата реакция бе обругаване. И си спомних думите на Христос: "Не хвърляйте бисери на свинете, защото след като ги стъпчат ще се обърнат и ще ви разкъсат." Но въпреки това, огорчението, което преживях от подобна реакция, не ме кара да мисля, че съм постъпил неправилно. Защото човек трябва да надрасне егото си. Дори и ако само до душите на няколко измежду прочелите есето ми да съм успял да достигна, то за мен това значи безусловен успех. Защото не масовостта е критерий за Истината.
Сърдечен поздрав и прегръдки! -
Привет, Мисана! Използвам да ти благодаря за оценката и коментара за есето, което пуснах тук, защото пипнах нещо за редакция и отиде при чакащи одобрение. Още не му разбирам много на този сайт. Както и да е. Прочетох отново "Очакването..." и си помислих, че не мога да го отмина просто така, с една оценка. Да, то ме провокира да пиша и си мисля, че си прав да твърдиш, че трябва да се изнасят повече такива неща, въпреки че не е никак лесно да се привлече интерес към нещо непознато. Пък и аз не съм настоятелна..., или пък последователна, не знам. Есето ти е страхотно! В него има поезия също, което винаги е огромно предимство на текстовете, нямам предвид само стиховете, които си включил, не. Спомних си една мисъл, която прочетох преди много години, че истинското изкуство вдъхновява, то притежава скритата сила да създава нови светове. Така че, можеш само да се радваш, че си постигнал това.
-
Благодаря ти за този изключително точен клип, Димитре, както и за твоята реакция на моя текст. Трогнат съм от тази добронамереност, която вече рядко се среща сред колегите по перо.
Искам и аз да те поздравя с нещо по темата и ти желая приятна вечер!
http://www.youtube.com/watch?v=8ISs-T97xAM -
Mисана, опитах се да си спомня всички кебапчета и кюфтета които съм изял през далечната 74-та година...и ми се повдигна.Ами ако са били от онези крави? Май ще взема да стана и аз вегетарианец! И пак:
http://vbox7.com/play:e91350ed92 -
Логически погледнато, Очакването предшества всичко, предвид Принципа за Априорност. То е предсингулярност. Сингулярността за него е като дифракционен отвор, през който то вее и навява нашата физична реалност, както се навяват от вятъра преспи сняг.
-
Нищо не му пречи да се маскира в съня ти като shemale и тогава да стане наистина неприятно, защото първоначално може да не видиш "шилото", а когато го видиш да е вече късно да бягаш. Затова именно ти казах паролата. Помни я. Народът го е казал най-точно: "Предупреден - половин спасен!
-
Да му мислят добичетата, Валентине и онези, които се хранят с тях. Аз вече от повече от 30 години съм вегетарианец и не се интерисувам нито от добичета, нито от месото им. Но ми припомняш една известна мисъл на Вилхелм Бляшке. Казвал съм я и преди, но и тук смело ще рискувам да я повторя:
"Казват, че след като Архимед направил своето знаменито откритие и побягнал по улиците на Сиракуза гол, с възгласа "Еврика", той, в знак на признателност към боговете, принесъл в жертва хекатомба бикове. Оттогава изглежда датира неприязънта на всички говеда към математиката!"
Приятна вечер и хубави сънища!
П.С. И ако случайно насън налетиш на Порчев с подострено шило и те пита за парола, за да те пропусне да минеш, просто му кажи: "Мисана". Той тутакси ще изчезне. -
Ако внимателно си прочел есето, Порчев, сигурно си забелязал нещо, което съм написал в имплицитен вид, но което се експлицира от т.нар.
ПРИНЦИП ЗА АПРИОРНОСТ:
1.Във философския си вариант Той гласи:
Ако много различни причини водят до едно и също следствие, то това следствие е ВСЪЩНОСТ ПЪРВОПРИЧИНА, а тези причини са всъщност СЛЕДСТВИЯ от НЕГО.
С други думи ПРИЧИНА и СЛЕДСТВИЕ си РАЗМЕНЯТ МЕСТАТА.
2. В поетичния си вариант ПРИНЦИПЪТ ЗА АПРИОРНОСТ ГЛАСИ:
Ако много пътеки водят до подножието на един и същи Хълм, то този Хълм е съществувал преди тези пътеки. Тоест Хълмът е причина за тяхното съществуване и пътеките са следствие от него.
Това са двете форми на забелязания от мен и цитиран по-горе Принцип.
/В есето съм го дал в стихотворна форма/.
И така: Пространство, Време, Материя и още много други, са само пътеките, по които ние достигаме до Хълма на едно състояние, което може да бъде определено като ОЧАКВАНЕ на: НЕ ЗНАМ КАКВО, НЕ ЗНАМ КЪДЕ, НЕ ЗНАМ КОГА!!!
От ПРИНЦИПА ЗА АПРИОРНОСТ тогава следва, че този Хълм, наречен ОЧАКВАНЕ, предшества Пространство, Време, Материя и е първопричина за тяхното съществуване.
По-кратко не може да бъде обяснено!
Но сам разбираш, че това не е за главата на една жена, която е попрочела по диагонала нещо от богословските науки и си е въобразила, че е хванала Господ за...шлифера! -
Е, щом не става, Порчев, нека си остане така. Предполагам, че някои хора вече са свикнали.
-
Имам една незначителна молба към теб, Порчев! Наречи ме педант. Но малко дразни това "Самотния вълк". Нека стане все пак "Самотният вълк".
А защо не и "Степният вълк". Мисля, че молбата ми е лесна за осъществяване.
С приятелско чувство, Мисана! -
В многото думи рядко има някакъв смисъл, Даниеле. Ти говориш прекалено много, а казваш прекалено малко. Може би си забравил учението за пропорцията на Питагор. Възможно е и да не го знаеш.
-
Колко ли още неща ще научи Елена от своя джентълмен. Но мисля, че е време този джентълмен да спре да сипе тонове празни приказки по чуждите коментарни полета, да запретне ръкави и да напише нещо свое /като творчество/, за да видим как пише, защото другото за него вече узнахме. Да разберем също и как запълва собствените си луфтове. Любопитен съм да видя "силното му творчество", което му дава моралното основание да "хвърля камъни по другите". Предполагам, че и много други /освен мен/ вече стават любопитни.
-
Извини ме, Елена, но не знаех, че пасеш с обувки. Пропускът е мой и те моля за извинение.
-
...Естествен физиологичен процес!Включително и за Мисана!
Извини ме, но тук взе доста да намирисва, а на една дама не и отива да си цапа обувките!
Нямам намерение да посещавам повече! -
1. Чудесни твои интерпретации, Даниеле! Ако ми разрешиш една съвсем дребна забележка по правописа. Преговори си моля те главата за пълен и непълен член. Не, че е толкова важно за теб, но подбива реномето на почитателките ти. А мисля, че ще е за предпочитане да си кавалер, колкото и да ти е трудно това.
2. Паси си на воля, Елена! След пасенето идва преживянето. А после...всички знаем какво.
Горещ почитател на твоята логична мисъл!: Мисана
3. --II-- /за ДАниЕЛ/ -
Мдаааааа, уча се от по-възрастните! Ами ще ти подскажа защо ти се върти тази мисъл Мисана - защото си мислиш, че мислиш! Отивам да си пася свободно! Лека вечер!
-
1. Интересно разсъждение, Валентин! Ако реша да си сменям пола, ще го взема под внимание. Благодаря, обаче, за идеята!
2. Става дума, Елена, за нещо друго, което още не си, но неизбежно ще бъдеш. Много самонадеяно и гордо ми звучиш относно телетата. Ще се радвам, ако се окажеш права, макар че защо ли в главата ми се върти една мисъл на Гюстав Емар: "Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек /и всяка жена - добавката в скоби е от мен, във връзка с Битие: 2:7 и 2:22/. Засега си паси свободно, до идването на неочакваното в живота!
А това, че мислиш е хубаво, дори и да си мислиш, че мислиш...
Специален поздрав!
3. Благодаря и на Порчев, който се старае винаги да е активен. -
Там е работата Мисана - мисля! И колкото повече мисля, толкова повече се отдалечавам от твоята мисъл, в която ми звучиш доста объркано. Ако аз не очаквам неочакваното, но неочакваното очаква мен, значи става дума не за мен, а за нещо друго, което не съм аз. Сиреч смисъла, който уж трябва да е мой е на нещо друго.
И понеже мисля, си задавам въпроса: защо Мисана дава пример с телета отиващи на заколение? Защо описва една картина, в която всичко е неизбежно и момента за спасение, който описва всъщност липсва в този пример?
Мисля Мисана! Мисля! Именно за това, не съм от телетата в кланницата, а от тези дето пасат свободно и сами избират. -
1. Това, че не очакваш неочакваното, Ели, не означава, че неочакваното не те очаква. Тук ще ти припомня една впечатляваща мисъл на Лао Дзъ:
"Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!"
Хайде да си помислиш още един път! Така мисля, че ще е по-добре, ако не най-добре.
2. Благодаря ти, Любомира! Но ти си математик и затова си логична и точна. Да бъдем състрадателни към хората, които никога няма да познаят висшата поетична красота на математиката.
И да си припомним думите на Карл Фридрих Гаус - всепризнатият крал на математиката:
"Ако музиката и поезията са математика на чувствата, то математиката е музика и поезия на мисълта!"
3. Ех, Ина, аз все пак предпочитам да четат теб пред моите текстове.
Затова поствай по-честичко, че ми липсват стиховете ти!
4. Досети се сам, Даниеле! Младен е само ник за личната ми карта.
Насочваш се по вярната следа. Да те подсетя още малко:
"И ще ме търсите и няма да ме намерите. И ще отида там, където вие няма да можете да дойдете!"
Дано това упътване ти е достатъчно. Иначе фирмата просто пропада.
5. Благодаря ти за посещението, Валентин. Важното е, че съм провокирал някакъв размисъл. Това оправдава написването на този текст!
Приятели и колеги! Мерси, че прочетохте това есе. За мен е важно, че ви предложих една моя визия, като повод за размисъл. Никой няма да загуби от едно по-различно от неговото разбиране за живота, най-малкото, защото просто може да забрави за него.
Лека вечер на всички, Мисана! -
Ето това имах предвит, това трябва да се чете от теб! Много добре, много! Поздрав -Ина (:
-
Очакването е свише. То предхожда желанието за нещо хубаво, но неизвестно на теб.
-
Ами отговора е много прост. Аз НЕ очаквам неочакваното. То самата дума ти го казва. И естествено изключва споменатия от теб първоизточник. Желанието предхожда очакваното. Ти говориш за очакване, а не за неочакване. Това са две взаимноизключващи се думи и усещания.
Що се отнася до Матей 25:10-13 - ти сигурен ли си че знаеш от кои си?
За усета - няма как да знаеш що за усет имам. Нито съм споделила какъв е, нито аз каква съм, за да можеш да си извадиш правилните изводи. Не случайно те попитах смяташ ли, че си достатъчно мъдър. -
"Боже, пази ме от приятелите. От враговете сам ще се пазя!"
-
Не, Елена! Не губи смисъла за теб. Просто има още да извървиш дълъг път, докато получиш усет за някои неща. Ако желанието предхождаше очакването, как тогава би могла да пожелаеш неочакваното? Замисляла ли си се над този въпрос?
При мен желанието за спасение бе точката, от която тръгнах. Но забележи - в обратна посока на желанието си.
Но ти си свободна да мислиш както си искаш. На този етап мисли по този начин. Аз нямам намерение да се правя на гуру и да искам всички да живеят в моя ашрам. И все пак, понеже четеш божието слово си припомни думите на Иисус, казани в евангелието на Матей: 25: 10-13.
С поздрав: Мисана -
ами не мисля Мисана. Без да съм поискала не очаквам. Ето, да вземем теб. Ти си искал спасение. Очакването ти е в следствие на това желание. И както сам споменаваш, дошло ти е "отгоре". А великото ти откритие за "очакването" просто ти е дало някъв отговор за смисълът, който съществувайки обаче извън теб си губи смисъла ЗА МЕН.
-
1. Благодаря, Любомира!
2. Мерси, Кръстина!
3. Благодаря за участието ти, Порчев! Така е , защото ти вървиш в посока обратна на извора. Ако си прочел по-внимателно написаното, щеше да осъзнаеш, че си сгрешил посоката. Но още си млад, имаш време за корекции.
4. Мерси, Росица! За хубавите думи и за линка. Малко музика за теб, с надежда да ти хареса: https://www.youtube.com/watch?v=M9TSxMs42jY
5. Истинското очакване винаги предхожда желанието, Ели! Желанието е едно развило се вече и оформено очакване. Не мислиш ли?
6. Благодаря ти, Ена за високата оценка!
Благодаря на всички ви приятели за хубавите думи и за критичните бележки! Нека бог ви дарява със здраве и правилни мисли!
С уважение към всеки един от вас: Мисана -
за да очаквам, трябва да желая. Значи желанието е първоизточника или причината за очакването. Къде е смисълът на желанието ми тогава, ако то съществува преди мен? И чие е това желание? Доста объркани мисли.
-
Очакването – смисълът… Интересно есе и великолепна поезия!
Напомни ми и „В очакване на Годо“ на Самюел Бекет - завръщането на театъра към екзистенциалните въпроси. http://liternet.bg/publish29/kamelia-nikolova/v-ochakvane-na-godo.htm -
Възхитена съм! Поздрави и от мен!
-
Браво! Много хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
