В памет на покойния ми баща - Винченцо Мисана
Когато бях млад, се стремях към Цялото. Към пълната Истина. Навършвайки 28 години получих усещането, че съм на прага да постигна това Сливане с Цялото. Бе невероятно осезаемо усещане. Усещане, че съм стъпил на някакво особено място, на което е написано: "сега или никога!". Усещане за съдбовност. Работата е там, че докато отбивах военната си служба се случиха някои неща. Първата година бях в Граф Игнатиево (летище край Пловдив) и сега полигон на НАТО (там служех в зенитната батарея на поделението), но в края на първата година бях откомандирован и изпратен в Крумово - резервното тревисто летище край Пловдив. Сега там е вторият полигон на НАТО. Но в това второ поделение войникът-артелчик бе получил екзема на ръцете и тогава взеха мен за временно изпълняващ длъжността артелчик. С един камион отивахме на една огромна борса, близо до Пловдив, за да зареждаме с храна поделението. При едно от тези посещения минахме през местната кланица. Това, коет ...