Осъзнавам колко много имам. 

В друго време ръцете ми биха били заети с оцеляване, 

Можеше да трябва да се боря с хора на всяка стъпка за правото си да дишам, да съм. Цивилизацията не ме е родила за пръст. Родила ме е за плод, който може да цъфне.
И натежал от слънце и захар, аз се оплаквам от бремето на тази свобода. 

Някои не могат да го понесат, и искайки да се върнат назад, падат обратно в пръстта – 

Преди някой да опита техния вкус, се предават така.

“Аз съм човек, който има нужда от цялост.” И аз никога няма да забравя това – 

Думи, които винаги са ме описвали, но не съм си давала възможността да ги изкажа,
От страх – че и това, целта, е бреме, което аз може би не бих могла да нося. 

Но ето тук идва вярата – 

Нещо, което рано още са опитали да ми отнемат,
Ала аз не съм се отказала от него.
Вярата, че аз мога да понеса товара на моя смисъл.
И дори да не мога,
Трябва да опитам. 

Това е цената на моето осъществяване, това е смисълът на моя живот.
Какво точно означава, съм на път да разбера.

Но няма да се лишавам от това, което намирам за стойностно заради стари страхове.

“To be whole means to be a part.”

Мисля, че разбрам. Не е в природата ми да пазя любовта си за себе си.

В природата ми е да се свързвам и обичам.

Избирам това да е нещо, което приемам, а не нещо, което променям.

Ние сме нашите навици, ние сме нашите избори.
Искам да се опозная.

Все пак, животът ми поднесе това чувство на “живееш за себе си”. Но това е нещо дълбоко за мен – 

Откъсване от централната роля на романтичната любов.

Наблюдавам себе си и опознавам себе си, за да мога да открия как съм най-полезна и да служа на другите. Това не е пренебрегване на моето щастие, защото аз съм част от другите. Защото има истина в това, че си най-деен, когато си най-щастлив. Макар че винаги съм свързвала думата “щастие” със “смисъл”.


Април месец 2023 година започнах да подреждам в думи трупаното дълго преди това. Новата посока и това, което съм, започна да се изяснява. 
Много бях повлияна от The Dispossessed, книга на Урсула Легуин. И от хора, които много повече от всички взимат присърце общото благо, добротворството и смисъла от собствените си действия. Вярата, че ти можеш да промениш света и че си тук, за да бъдеш само добро, за да облекчаваш страданието на другите и да не ги накърняваш. Че твоите действия значат нещо. Това е новият мотив в живота ми. Общността. Цялостта.