Така наричат блестящия шахматен ход, който е венец на поредица ходове, свързани с обща идея, или ход който разплита гордиевия възел на противниковата позиция. Но има и друг вид поанти. Това са ходове, които изникват най-неочаквано в наглед спокойни, естествени и с нищо непредвещаващи ги позиции. По силата на въздействието и по ефекта на изненадата, те могат да бъдат оприличени на гръм от ясно небе. Дори след много внимателен анализ и задълбочено вникване в логиката на тези ходове, от тях остава да витае чувството за невъзможното, за парадокса, за неразгаданата докрай тайна. Такава поанта ще намерите в краткото решение на етюда* със следната начална позиция:

Бели: Ца1, Тд5, Ое3, пешки на а2 и ц2;

Черни: Ца3, Де8, пешки на а4 и б6

и със задание: Белите на ход печелят.

Белият офицер е под удар от черната дама. Но прибързаната му защита, чрез 1.Тд3 шах?, позволява на черния цар да се изплъзне от опасната за него зона /в която пребивава/ чрез простото 1...Цб4. Тогава белите не могат да сънуват победа дори и в мечтите си.

Решава скромното /на пръв поглед/ 1.Од2!

Този ход отрязва пътя за бягство на черния цар и вече заплашва не на шега 2.Тд3 мат. На пръв поглед белите не могат да желаят нищо по-добро, но следва естественото и много силно

1...Дх8 шах.

Край - ще си помисли всеки любител на древната игра. Ако белите играят принудителното /както изглежда/ 2.ц3?, то следва 2...Дх1 шах с неизбежен за белите мат. И точно в тази, сякаш безизходна за белите позиция следва великата и зашеметяваща, като гръм от ясно небе, поанта:

2.Те5!!

Белите /сякаш напълно безсмислено/ жертват цял топ, пътьом заплашвайки с 3.ц3! и 4.Оц1 мат. На 2...Дх1 шах ще последва: 3.Те1 Дх8 шах 4.ц3! и няма зацита от 5.Оц1 мат. Но какво ще се случи ако белите приемат жертвата на белия топ?

2...Де5 шах.

Тогава следва

3.ц3!

и белите заплашват с неотвратимото 4.Оц1 мат. Това принуждава затъналата в блатото "е5" черна дама да се пожертва за своя монарх:

3...Дц3 шах.

И следва забавен и принуден финал:

4.Оц3 б5 5.Од2! б4 6.Оц1 мат!

Незабравим етюд!

* автор на етюда е Гжебан, който публикува и под псевдонима - Багдасарян.