Така наричат блестящия шахматен ход, който е венец на поредица ходове, свързани с обща идея, или ход който разплита гордиевия възел на противниковата позиция. Но има и друг вид поанти. Това са ходове, които изникват най-неочаквано в наглед спокойни, естествени и с нищо непредвещаващи ги позиции. По силата на въздействието и по ефекта на изненадата, те могат да бъдат оприличени на гръм от ясно небе. Дори след много внимателен анализ и задълбочено вникване в логиката на тези ходове, от тях остава да витае чувството за невъзможното, за парадокса, за неразгаданата докрай тайна. Такава поанта ще намерите в краткото решение на етюда* със следната начална позиция:
Бели: Ца1, Тд5, Ое3, пешки на а2 и ц2;
Черни: Ца3, Де8, пешки на а4 и б6
и със задание: Белите на ход печелят.
Белият офицер е под удар от черната дама. Но прибързаната му защита, чрез 1.Тд3 шах?, позволява на черния цар да се изплъзне от опасната за него зона /в която пребивава/ чрез простото 1...Цб4. Тогава белите не могат да съну ...