Напоследък ми е някак счупено. Няма конкретна причина и все пак има. Явно, по най-уязвимите ми сетива се трупат дразнители. Лоши дразнители. Защото има и добри, но мен ме тормозят лоши. Дали защото имам повече свободно време и се вглеждам в поведението на околните, дали защото не мога да си мълча и привличам хейт внимание... Не знам. Знам само, че не ми е ОК и че не намирам нищо тонизиращо.
Изпратихме едни избори, чакаме други. Ефирът и нетът са пълни с омраза към всички и всичко. Между помията, която тече постоянно се виждат съобщения за нелепа смърт по пътища, в линейки... Постоянни обвинения,че този, или онзи фактор са виновни... Инциденти след ремонти, проекто инвестиции, гафове... И нищо положително! Всичко е жълто-кафяво!
Питам се... Задвам този въпрос публично: ЗАЩО? С какво другите народи са различни, та все им дишаме прахта? Защо едни хора са успешни, а други - не? И отговорите идват. Затискат ме с правдивата си тежест. Над тях ляга дебел слой отчаяние. Не обичам да съм отчаян ...