Размисли
Напоследък ми е някак счупено. Няма конкретна причина и все пак има. Явно, по най-уязвимите ми сетива се трупат дразнители. Лоши дразнители. Защото има и добри, но мен ме тормозят лоши. Дали защото имам повече свободно време и се вглеждам в поведението на околните, дали защото не мога да си мълча и привличам хейт внимание... Не знам. Знам само, че не ми е ОК и че не намирам нищо тонизиращо.
Изпратихме едни избори, чакаме други. Ефирът и нетът са пълни с омраза към всички и всичко. Между помията, която тече постоянно се виждат съобщения за нелепа смърт по пътища, в линейки... Постоянни обвинения,че този, или онзи фактор са виновни... Инциденти след ремонти, проекто инвестиции, гафове... И нищо положително! Всичко е жълто-кафяво!
Питам се... Задвам този въпрос публично: ЗАЩО? С какво другите народи са различни, та все им дишаме прахта? Защо едни хора са успешни, а други - не? И отговорите идват. Затискат ме с правдивата си тежест. Над тях ляга дебел слой отчаяние. Не обичам да съм отчаяна! Но, липсата на воля да се върви по добри пътища ме отчайва! Чужди избори ме товарят по всевъзможни начини! Опитвам се да споделя полезен опит, да посоча добри решения... Залива ме хейт! Толкова ли е трудно да се разбере, че ако енергията, която се харчи за надничане в чужд живот, в злонамереност, скандали, се канализира и пренасочи в проекти, ще сме много по-успешни и доволни? Толкова ли е трудно да разберем, че колкото и да сме различни, има куп неща, които ни обединяват и трябва да се концентрираме върху тях?Да работим за тях с пълния си потенциал?
Е! Една „тъпа лелка” се извинява, че ви скапва настроението и се надява, мисленето ѝ да е заразно. Всички искаме да живеем добре, в добра среда, а я тровим! Никой не ни е виновен за това!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
Чета днес интервю на Станишев, по повод подкрепата на ББ за председател на Европарламента. Той казва, че са възмъжели и помъдрели. Вече не били политици, а държавници. И аз закопнях! Закопнях народът да възмъжее и да не се държи като пубер! Политиците ни да станат държавници! Ама, нали знаете: гладна кокошха просо сънува! Поздрав от нен, мили мои!
