Jun 19, 2019, 7:29 PM

Размисли 

  Essays » Others
1241 7 13
1 min reading
Напоследък ми е някак счупено. Няма конкретна причина и все пак има. Явно, по най-уязвимите ми сетива се трупат дразнители. Лоши дразнители. Защото има и добри, но мен ме тормозят лоши. Дали защото имам повече свободно време и се вглеждам в поведението на околните, дали защото не мога да си мълча и привличам хейт внимание... Не знам. Знам само, че не ми е ОК и че не намирам нищо тонизиращо.
Изпратихме едни избори, чакаме други. Ефирът и нетът са пълни с омраза към всички и всичко. Между помията, която тече постоянно се виждат съобщения за нелепа смърт по пътища, в линейки... Постоянни обвинения,че този, или онзи фактор са виновни... Инциденти след ремонти, проекто инвестиции, гафове... И нищо положително! Всичко е жълто-кафяво!
Питам се... Задвам този въпрос публично: ЗАЩО? С какво другите народи са различни, та все им дишаме прахта? Защо едни хора са успешни, а други - не? И отговорите идват. Затискат ме с правдивата си тежест. Над тях ляга дебел слой отчаяние. Не обичам да съм отчаян ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??