В Евангелието има един разказ, за това как юдейските първосвещеници и книжници се опитват да уловят Господ Иисус Христос в отхвърляне на Мойсеевия закон, който постановявал за греха на прелюбодейството убиване с камъни. Някоя си жена и някой си мъж били заловени в момент на прелюбодеяние. На какво са разчитали двамата, знаейки тежките последици от подобно блудодеяние ние не знаем. Какво ги е довело до това, да превъзмогнат страха от смъртта пред силния кипеж в тях, дали са смятали, че отхвърляйки законните си съпрузи, намират истинското щастие един в друг? Трябва да са ги водили силни чувства, които те не са могли да преодолеят дори пред смъртна заплаха. Съвсем по човешки със сигурност са се надявали, че деянието им ще остане неразкрито, че са достатъчно предпазливи, за да не ги уловят примките на хорските очи. И може би, отдадени на сладостно предчувствие от тази среща, което тяхната опитност им нашепвала, те с лекота се решили. Или може би неустоимото авантюристично желание и тръпката от вкусване на забранения плод ги окуражавало и разсейвало страховете им. Не знаем нищо от тази предистория. В крайна сметка прелюбодеянието се състояло. Актът му бил засвидетелстван от група книжници и фарисеи, които съвсем законно от свидетели се превърнали в изпълнители на наказанието. И каква картина виждаме да се разкрива пред нас! Една вероятно полуоблечена, разрошена жена, водена по улиците на града, която преживява силен шок от случващото се с нея, от резкия емоционален контраст между изпитваното страстно удоволствие и неизбежно предстоящото жестоко наказание. Тя е изобличена грешница, съдебният процес е светкавичен и в момента е влачена към мястото на екзекуцията. Жената е потресена. Нейните силни чувства преминават в крайността на безумен ужас. Тя се чувства уловено диво животно, което всеки момент ще бъде убито. Да погледнем сега другата страна. Къде е в това време мъжът, с когото тя е прелюбодействала? Къде е този, който ѝ се кълнеше в любов? Къде е този, който я уверяваше в силните си неудържими чувства към нея? Ето момент да ги засвидетелства! Да бъде достойно изправен пред юдейския съд, да върви до нея, подкрепяйки нея, слабата, като негова свидна, като негова любима! Каква подлост! Мъжът е останал в думите, с които я е привличал, с които я е ласкаел, с които я е примамвал! Мъжът е побягнал от мястото на изобличението, избегнал е разкриването си, вероятно подкрепен от мъжката солидарност на съдниците. Които са го оставили да избяга, за да не се посрами името му пред юдейската общност. Той няма да получи наказанието, на което ще бъде подложена жената. Колко е познато всичко това! Нима самото човешко естество не преопределя, че последствията остават видни винаги за жената? Нима не е жената, която зачева детето и грехът, който е извършила, се изобразява видимо в нея? А мъжът отново остава неизвестен. Нима не е жената и до днес онази, за която се говорят онези тежки вулгарни думи? А мъжът? Къде е той в последствията на това действие за двама? Утре и той ще се присъедини към хулещите я! И така, жената остава сама! Сама със своите съдници! Със своите палачи! Те я влачат към мястото на екзекуцията! Тя е унижена до крайност от срама на разкритието пред целия събран народ, предадена от оня, за когото бе предприела риска, безпомощна, без нито един съчувствен жест и поглед към нея. Тя се гърчи в ада на задаващата се чудовищна смърт, самотна сред жестокостта на света към нея! Плътта, която бе отдадена на удоволствие, сега ще изтърпи нечовешки мъчения! Вървейки по пътя към неизбежната смърт жената е изтърпяла в душата си цялото предстоящо наказание, тя е сломена! Тя е съкрушена! Наоколо няма ни един, който би се опълчил срещу закона, за да я защити! Тя е стихнала в отчаяние! И в този момент пред нея се явява Господ! С каква неочаквано просветнала надежда се вкопчва страдащата ѝ душа! Сърцето ѝ разпознава Божествената ѝ сила, могъщестото, което може да я изтръгне от ръцете на насилниците ѝ! Господи, шепне тя, виждайки как пред Него се стопява яростта на съдниците и се превръща в страх! Съдниците са осъдени и тихомълком се оттеглят от неправедния си съд! Когато човеците оттеглят наказанието от някого, те го оставят сам с греха му. Господ постъпва по друг начин. Той отнема от човека греха и му дава да изпита радостта от това освобождение. Господ лекува болната душа на човека и не пропуска да добави: „и недей вече греши“. В обещанието за това е залогът за избора на нейното бъдеще: ще отдаде ли себе си на Господа, своя Спасител, прекъсвайки нишката на греховността или дори и след спасението си ще Му измени, запазвайки лошия навик на сърцето си! Бог дава шанс да продължим извън греховността, за да станем това, което Той е предназначил за нас, „съвършени, като вашия небесен Отец“. Кое от двете се е случило с жената прелюбодейка можем да предполагаме. След греха винаги остава горчивината от изгубеното достойнство, което дълго ще се вижда в очите на другите. Всъщност, кога човек губи своето достойнство? Когато е изобличен и разкрит или още когато извършва недостойното си деяние? Жената е избегнала смъртта, помилвана от Господ, ала остава терзанието на мисли и думи, които ще я преследват. Ще се завърне ли в дома си при предадения от нея? Започва нейното изпитание. И очакването да последва Господ, Който единствен помилва смъртниците!
© Boyana Всички права запазени