Свободата в миналото, настоящето и бъдещето
Рецептата за истински и пълноценен живот се крие в свободата и любовта, които можем да наблюдаваме ,както в миналото и настоящето, така и в бъдещето, въпреки че във всеки следващ етап те са показани по различен начин. Любовта е навсякъде - още от нашето създаване до сега, а свободата е състояние на духа, без което човек не може да живее.
Настоящето е времето, през което трябва да творим,работим и действаме.Искаме ли промяна в бъдещето, трябва първо да направим промяна в настоящето. Настоящето се ръководи от теб и от теб зависи и твоето бъдеще.Не трябва да забравяме да изживеем пълноценно този момент, защото той е нашият живот- сега, когато да отворим широко очите си; да си постелим, за да стъпваме по-лесно занапред, а любовта и свободата непременно ще ни застигнат.
Науката в миналото, разбира се, не е била толкова напреднала. Тогава хората са нямали това мащабно виждане както ние в момента и поради тази причина сме по-напреднали, но пък благодарение точно на онези значими хора от миналото сме стигнали до тук. В миналото е било много по-трудно да изучиш дадена наука, произведеш или създадеш нещо ново, или да направиш някакво проучване. Постигането на тази цел се свързва с неуморен и постоянен труд- четене на книги, извличане на информация, преписи, анализи… И всичко това е било възможно заради любовта и любопитството към всичко заобикалящо. Любовта към света, интересът и любознателността от своя страна отключили свободата у човека. Той се запознал с обаянието на планетата, разбрал повече за себе си и това го мотивирало да търси още и още, подтикнат от неизмерима любов към всичко и всички.
В бъдещето сигурно няма да има книги или ще са твърде малко, всичко ще е електронно, а ние най-вероятно ще бъдем заместени с изкуствения интелект, който напълно ще ни “улеснява”, докато не се обърне срещу нас и от „кралове и кралици„ не се превърнем в “роби” на изкуствения интелект. Предвижда се и производство на стимулант, който ще ни държи на една и съща възраст в продължение на години и така ще се отървем от наказанието на Бог- ще бъдем безсмъртни. Какво излиза? Къде ще бъде свободата ни в този момент? Ще се заблуждаваме, че я имаме и ще претендираме, но всъщност всичко ще маскира изкуствено нашите представи за свобода, свободен избор и стремежи.
Относно настоящето- все по-често се срещат хора,които са крайно ограничени.Те не се интересуват от развитието на интелекта си, работата върху социалното учение ,владеенето на езика на тялото или социалното общуване ,а само от материалното, което може да ни “залепи” към земята ,но не да ни доближи към Бог. Къде отива в този момент свободата и любовта? Любовта придобива смисъл на привързаност към вещите, а свободата отново измества истинския си смисъл и значение. Когато преследваш материалния свят, робуваш и се кланяш на наложени от външния свят еталони, ти губиш всичко човешко. Последствията от това, разбира се, са и нереалните представи за това какво представлява любовта, а свободата от своя страна е нещо, което със сигурност не притежаваш.
Либералността и консервативността са два контрастни образа ,които се наблюдават още от началото на света.В миналото почетното място е заемала консервативността ,всичко се е градяло на нея.Поведението на хората и държанието им е било толкова стриктно,взискателно и сериозно,че ако някой от чавдарчетата,пионерчетата или консомолите отидеха на училище без връзки ги изгонваха.Тогава обаче е имало дисциплина и всички са изпитвали респект и уважение към своите учители и родители за разлика от сега.
А либералността? Та ние заради нея сме в това положение: “Подай му пръст ,отхапе ти ръката”- този фразеологизъм напълно ни описва, постоянно се наблюдава как с хаос, безпорядък и снизходителност се обръщаме към проблемите и важните неща като цяло.От друга страна, точно либералността ни дава този глас свободно да изразяваме мнението си в обществото. И тук отново се отключва идеята за свободата. Реална ли е тя в този момент и дали носи истинското си значение?
Чувството за свобода е било нещо основно за миналото и едно от главните неща за пълноценен живот. Всеки и по всяко време можел да се уедини в някоя далечна къща, отделена изцяло от “цивилизованите хора”,като това да не ти попречи да живееш нормално.В настоящето това чувство за свобода не е на преден план.Ние сме пленници на технологиите ,които постепенно започват да владеят и управляват нашето мислене.В бъдещето последствията от това ще са най-видими и това ще ни дърпа все по- надолу, докато изцяло не започне да ни управлява. Наистина ли ще позволим ли да ни бъде отнета свободата? Въпросът остава отворен и от нас зависи какъв ще бъде развоят на събитията.
И тъй като сме “жители” на новото време, за нас вчерашният ден е история, утрешният - мистерия, а днешният- дар.Тази мъдрост показва същината за живота , която разкрива смисъла на настоящето, защото сме в състояние да променим само и единствено него, ако желаем, разбира се. Реалността откриваме в настоящето...
© Стела Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесна тема си избрала, млада госпожице. Възхищавам се от текста и ти пожелавам успех, прости ми обръщението, но е прието някак за позволено на старите да се обръщат към младите като към деца.Свободата е по-обширно понятие - помисли върху това. Животът (и свободата) позволява да убиваш, да присвояваш чужд успех, чужд труд, да съсипваш чужди семейства, да се разпореждаш с неща, над които нямаш права. Свободата дава повече, отколкото човек, ограничен от разума на волята си ако не е, може да възприеме, осмисли и изживее.И по тази причина се коват закони, които да ограничават свободата - в онази степен, без която тя не може да съществува. Обществото формира правила, които ограничават свободата на лошото, за да пребъде доброто. Разбира се, вече не е съвсем така.Но в това е смисълът на демокрацията: тя е пластелин на битието. Или на онова, което днес наричаме цинично цивилизация. Нещо трябва да се промени и ти си го усетила. Съгласен със Сенилга и Дени от форума. Поздравления за написаното!
-
Понеже обичам да чета есета, ще споделя, че темата на есето никак не лесна. А също и това, че съм абсолютно спокойна около възможността хората да станат безсмъртни. Ако човекът изобрети хапче за безсмъртие, то със сигурност Майката Земя или Вселената ще се погрижи и ще унищожи "безсмъртните"
-
Понеже и аз погледнах възрастта, ще кажа само, че сте обрекли есето си на провал, но това не е важно. Защото на провал е обречен и бъдещият мироглед на един млад човек. Което е много спорно, впрочем, защото може и да се научи да не мисли така. А именно , да се съберат всички вселенски позитиви, да се вържат с розова панделка и да се сложат на кантара срещу същото количество негативи. Вие сте го направили, но едва ли знаете, че везната ще остане абсолютно хоризонтална, защото това е вселенският баланс. А това, че някой не е овладял духовните, сексуални и мануални практики за достигане на съвършенство, не означава, че е живял напразно. Любовта е някъде по средата, свободата е в ума, а хармонията само трябва да се пресегнем и да си я вземем. Или да се събуждаме здрави. Със или без практики. В такива случаи винаги ми се е искало да кажа: оставете хората да бъдат тъпи. Във всеки има по нещо, което си заслужава. От гледащия зависи. Успех!
-
Ако рецептата ти беше вярна, нямаше толкова успели в кариера и свободен живот да се самоубиват. Пълноценният живот се базира на потребността да си нужен и да правиш неща, значими за други хора. "Любовта към света"?
Добър опит, след време го прочети и преосмисли отново!
пп
сега видях годините ти, нормално е, част от порастването. Рецептата се усеща след натрупан житейски опит, когато един ден си дадеш сметка от какво точно ти имаш нужда. -
Молодец, что в подростковом возрасте думаешь о возможных вариантах развития общества, но этот возраст бесценен для создания эмоциональной базы собственной жизни, без которой жизнь окажется статистической формой пребывания в заданных извне условиях.
-
Много точно,ние сме пленници на технологиите...
-
Свободата е като да си уловиш щастие в бурканче.
Написаното ми звучи малко като книга за взаимопомощ. -
Написаното е страхотно и истинско! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Открих още едно есе на същата тема тук:
https://otkrovenia.com/bg/eseta/moyata-svoboda-zavyrshva-tam-kydeto-zapochva-svobodata-na-drugiya