20.03.2014 г., 21:03

Троянски кон

2.8K 0 12
1 мин за четене

Троянски кон

 

Всичко започва като безобиден флирт. В началото е много интересно. Чакаш с нетърпение съобщение, снимка, жълта усмивка. Разговорите са опознавателни, предимно по общи теми с едва доловим сексуален привкус. После изведнъж се появяват „Липсваш ми“, „Къде си“, „Искам те“. И… Вече си заразен!

Вирусът е със скрити симптоми, които се проявяват предимно вечер, след достатъчно дълго време, прекарано в нета и с телефона в ръка. Заразата “Любов“ прониква през мрежата като невидим прах и се настанява трайно в белите ти дробове. Започваш да изпитваш силна необходимост да го вдишваш вече не само вечер, но и по всяко време на денонощието.


Чакаш! Чакането е изнервящо, но носещо жесток адреналин. Изпитваш извратена възбуда от звука за получено съобщение. Ръцете ти треперят, а сърцето се опитва да влезе в нормалния си ритъм.Изведнъж разбираш, че си влюбен, но не разбираш ясно какво е предизвикало влюбването.


Мислиш! Мисленето предизвиква смесени чувства и философски въпроси за смисъла на живота и твоето участие в него. Филмираш се и започваш логично да оправдаваш действията си, че ти си си най-важен, че един път се живее, че винаги има време да поемеш волана със собствените си ръце…


Страдаш! След като заразата “Любов“ е изиграла ролята си, чрез физическо  удовлетворение, организмът постепенно се преборва с вируса и осъзнаването колко си самотен ти носи физическа болка.

 

Нещо ти липсва! Любов?!

Влизаш в нета. Търсиш. Пак намираш.

Мразиш! Себе си…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Димитър, напълно си прав.По себе си знам, че когато съм влюбена харесвам у човека всичко, дори и това, което по принцип много ме дразни.Например шумното прозяване, влачене на краката, обути в чехли и т.н. Когато обичаш изобщо не забелязваш всички тези неща ))
  • Всъщност не е точно любов, а представата за нея и накрая тя се оказва илюзия, докато при обичта обичаш въпреки всичко, въпреки недостатъците, слабостите, приемаш другия такъв, какъвто е...
  • Ирен, благодаря ти за стойностния коментар. Аз не деля любовта на виртуална и реална, само разглеждам този нов вид феномен на взаимоотношения между хората. Експериментът показва, че се образува дори зависимост към тези дистанционни взаимоотношения, любов, секс Може би това е начина да заличим СПИН от планетата . В един друг форум по темата се откроиха ясно "ЗА" и "ПРОТИВ". И двете страни имат своите железни доводи, но истината за мен е една - заслужава си преживяването, защото е различно и дано да се окаже любов!
  • Нещо ти липсва! Любов?! Именно!!! Нещо ти липсва.- това е! Нещо което някой ти дава или... или си въобразяваш, че е така! Почти във всеки израз, жест, емотиконче може да намери това което иска и търси. Прочитът, който правим преминава през нашата душевност – „аз бих направила това , ако...” Да, но аз, а не той, тя и другите... Ама то в коментарите си има доказателство за това , нали? Дани се извинява за коментара пък ... хей някой да го е прочел като „обвинителен акт”?
    Влюбването си е някаква вид болест, почти обсебване, ама да ви кажа единствената болест от която ми се боледува. Жив се усеща човек! Не знам защо я делите на виртуална и някаква си друга. Все си е Любов. И все ни е хубаво, когато някой погали Душата ни... Все ни липсва ако погалването спре... Или ако разберем, че не ни галят само нас. Но това само в Нета ли се случва?
    Хайде честита ви пролет! И споделена да е Любовта ви – виртуална, релна... каквато си я пожелаете!
  • Както хазартната зависимост вече официално е квалифицирана като заболяване, май и нетната се е запътила натам. От опит знам,... но аз играя шааах!
    Да оставим шегата, но напълно споделям казаното от теб!
    Поздрав, М.!

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...