Троянски кон
Троянски кон
Всичко започва като безобиден флирт. В началото е много интересно. Чакаш с нетърпение съобщение, снимка, жълта усмивка. Разговорите са опознавателни, предимно по общи теми с едва доловим сексуален привкус. После изведнъж се появяват „Липсваш ми“, „Къде си“, „Искам те“. И… Вече си заразен!
Вирусът е със скрити симптоми, които се проявяват предимно вечер, след достатъчно дълго време, прекарано в нета и с телефона в ръка. Заразата “Любов“ прониква през мрежата като невидим прах и се настанява трайно в белите ти дробове. Започваш да изпитваш силна необходимост да го вдишваш вече не само вечер, но и по всяко време на денонощието.
Чакаш! Чакането е изнервящо, но носещо жесток адреналин. Изпитваш извратена възбуда от звука за получено съобщение. Ръцете ти треперят, а сърцето се опитва да влезе в нормалния си ритъм.Изведнъж разбираш, че си влюбен, но не разбираш ясно какво е предизвикало влюбването.
Мислиш! Мисленето предизвиква смесени чувства и философски въпроси за смисъла на живота и твоето участие в него. Филмираш се и започваш логично да оправдаваш действията си, че ти си си най-важен, че един път се живее, че винаги има време да поемеш волана със собствените си ръце…
Страдаш! След като заразата “Любов“ е изиграла ролята си, чрез физическо удовлетворение, организмът постепенно се преборва с вируса и осъзнаването колко си самотен ти носи физическа болка.
Нещо ти липсва! Любов?!
Влизаш в нета. Търсиш. Пак намираш.
Мразиш! Себе си…
© Манипулирам All rights reserved.
))
