Вятъречи (Александър Ценов) 1 ноември 2018 г., 21:11 ч.

Трудолюбието - анализ, оценка и култивиране 

59 1 0

Трудолюбието – актуален (себе-)анализ, (себе-)оценка и култивиране

Четиво за родители, учители и желаещи да придобият и развият трудолюбие

 

Връзката между труда и другите дейности

   Човекът може да прави много неща, например да задоволява физическите си нужди от храна, вода, сън, движение, облекло, подслон и др.; да гледа, слуша или чете интересни и полезни неща; да се занимава с игри за различни възрасти и интереси; да общува с другите хора; да пазарува или придобива някаква движима или недвижима собственост, но това не е труд само по себе си и не развива качеството трудолюбие.

  

   Трудът е лична или съвместна дейност, при която:

  • се постигат поставени (полезни и добри) цели (изпълняват се задачи)
  • се спазват правила или методи
  • се носи отговорност и се получава награда /отплата / заплата
  • се извършва определена по количество и качество работа

   Трудолюбието е способност за труд, развита до степен на самостоятелно постигане на високо качество и постижения в този аспект на човешката дейност.

 

   Прилагайки тези критерии, можем да оценим всяка дейност:

Например да ядем по общопопулярния начин за задоволяване на апетита и страстите няма полезна и добра цел, пренебрегват се правилата за здравословно хранене и отговорността за личното здраве и не се определя количество и качество на работата за тази дейност.

Гледането на телевизия или филми и сърфирането в интернет за удоволствие няма полезни и добри цели и задачи, пренебрегва се морала и се отслабва самоконтрола и дисциплината, прахосва се безотговорно времето и възможностите за личностно развитие и полезно съществуване, не се извършва работа и даже се губи желание и способност за такава.

Играта може да има полезни и добри цели, ако развива личностните способности (най-вече при децата) и знанията. Ако обаче е просто за убиване на времето и отърваване от задължения, тя е безполезна и дори вредна за децата, а за възрастните е признак за личностна ограниченост и деградация. Тя е добра, ако има някакви правила или методи; но ако детето е оставено само да си ги определя и да ги сменя както иска, то не изгражда способности за съобразяване с правила и принципи в живота и за съвместна дейност с други хора. При играта не се носят отговорности, а наградите са само за поощрение и задържане на интереса. Количеството и качеството на работата, необходими за играта, трябва да съответстват на възрастта и целите на играча, за да има полза. Игри, при които целта е печелене на пари и награди без заслужен и съответстващ труд и без носене на отговорности са вредни и разрушителни за личността.

Да участваш в разговори за клюки, коментиране на живота на други хора и дори измисления живот на популярни медийни герои, вместо да направиш нещо полезно за себе си или за другите, е дейност за хора без работа и развива обратното на трудолюбието в човека.

 

   Дадените примери показват ясно състоянието на повечето хора днес и причината качеството трудолюбие и въобще способността за труд да са така недостатъчни и неразвити. С всяко следващо поколение способността за качествен и полезен труд и трудолюбието се влошават, което показва без съмнение негативни влияния и процеси в развитието на личността и обществото днес. Иван Вазов прекрасно представя достойнствата на труда в стихотворението си „Да работим!“ Той подчертава, че трудът трябва да ангажира цялостно и пълноценно човешката личност и способности: „Да работим! Да работим смело, с мищци, с нерви, със сърце и с ум! Нека се чуй у нази живо дело, веселий на работата шум!“ Днес е широко възприето схващането, че смисъла на живота и щастието се постигат чрез доставяне на удоволствия и лични придобивки, а трудът е неприятно и нежелано средство за постигане на тези цели. Не е чудно, че по този принцип младите хора искат да имат колкото се може повече удоволствия и придобивки с колкото се може по-малко труд, дори по нечестни начини. Вазов твърди, че веселието, щастието и смисъла на живота се постигат чрез труда, чрез отдаването на човешките сили и способности в полза на другите. Целта на човека трябва да бъде да придобие и да вложи най-добрите възможни качества и да бъде полезен с тях за другите. Тогава самия труд се превръща в източник на щастие, самочувствие и достойнство, а заплатата и придобивките са само необходимо и честно заслужено следствие от добрата работа.

 

   „Да работим! Няма тук оръжие по-велико, силно от труда! Само то е вярно и не лъже, свят ломи, победно е всегда!“

   Трудът е висша дейност и способност на зрялата човешката личност. Той стои в основата на всеки прогрес и развитие и в основата на обективното преценяване на състоянието и дейността на индивида. Един човек бил наклеветен в нарушаване на дисциплината и реда с цел да бъде санкциониран и отстранен. Той писал жалба до по-висша инстанция. За щастие, човекът на власт явно е разбирал от труда като показател за човека и се осведомил в каква степен наклеветения изпълнява задачите си. Отговорът бил – изпълнение на 150%. Обвиненията срещу наклеветения били отхвърлени, а клеветниците били разследвани и наказани. Когато обаче властта работи на принципа „мой човек“ и „властта дава привилегия да придобиваш без заслужен труд“, процъфтяват мързела и далаверите, а трудът и трудолюбието биват презрени и несправедливо експлоатирани.

 

   Нека да разгледаме ролята на труда в процеса на развитието на личността.

  „Мързелът е вроден талант“ – гласи една реклама, подбуждаща хората да се отдадат на почивка и грижа за себе си. Въпреки комерсиалната цел, това е вярно твърдение. Не съм видял човек, който да се е родил трудолюбив, но мързелът, нежеланието за труд, егоистичното търсене на собствените интереси и желания са вродени „таланти“ във всички деца и във възрастните, които не са се научили да се трудят. Дори родителите да са много работливи и трудолюбиви, това е само предпоставка децата им да станат такива. Способността за труд никога няма да се развие от само себе си, но мързелът и егоизма доминират и я потискат както плевелите са по-жизнеспособни и задушават полезните растения. За да се развие способността за труд е необходимо родителите с пример и лични усилия по адекватен начин да обучават детето си и да се борят с мързела и егоизма. Липсата на адекватна грижа за децата поради оставянето им в детските градини и училищата и нежеланието и неумението на родителите е причината за влошаването на способностите за труд с всяко следващо поколение. Не можем да дадем на децата си нещо, което нямаме и не можем да развием повече трудолюбие в тях, отколкото сме развили в себе си. Държавните институции за деца не могат пълноценно да развият личността на децата вместо родителите. Институциите наблягат най-вече на интелектуалното и физическото развитие, а пренебрегват и ощетяват социално – нравственото развитие, което има централно място в зрялата личност и в частност в труда и трудолюбието. И в институциите и в семействата, децата биват оставени под влиянието на коментираните в началото практики на себе угаждане, медии, липса на правила и авторитет и самоволие, безполезно социално общуване и много други, които правят безплодни всички опити за култивиране на трудолюбие и правилни навици и способности за труд. Грижите за децата са формални, повърхностни и комерсиално насочени. Това са достатъчно основателни причини за състоянието на подрастващите и обществото ни днес. Въпреки публичната пропаганда, в действителност в широки слоеве на обществото и в самото управление доминират потресаващото невежество, идеологически и научни спекулации, недопустима политическа манипулация и комерсиалност по отношение на децата и тяхното развитие (и въобще във всички важни за властта неща).

 

   Труда има значение за развитието на човека от раждането до смъртта. Още като пеленаче родителите трябва да подготвят детето си, постепенно и адекватно изграждайки отделни елементи на способностите му за труд. Например родителите трябва да считат режима на сън, бодърстване, храна и игра за цел и задача на кърмачето, която те ръководят и подсигуряват. Не трябва да допускат то да определя режима си, но според тяхната адекватна преценка да осъществи необходимите определени от тях задачи. Когато започне да действа самостоятелно, съобразно с възрастта и способностите трябва спазва правила и да носи отговорност за играчките си, за поведението си и т.н. Трябва да се научи да ходи на гърне, да се храни, да си прибира играчките, да не прави някои неща и др., което е неговата работа. Игрите му трябва да са развиващи и адекватни. С израстването трябва да расте обхвата и нивото на задачите, правилата, отговорностите и работата. Наградите и поощренията трябва да са адекватно обвързани с изпълнените задачи, качеството и количеството на работата и действителните нужди и способности на детето. Придобиването на пари, лични вещи и права и незаслужени привилегии не трябва да се допуска, освен в случаите на адекватен труд, способности и отговорности и зачитане авторитета и правилата на родителите. Проявите на мързел, пропуските, немарливостта, неизпълнението на задачите, недостатъчно по количество и качество работа не трябва да се толерират, но да бъдат адекватно контролирани, предотвратявани, порицавани и санкционирани. Разбира се, това изисква време, нерви и труд от родителите, които все по-малко от тях желаят и могат да дадат на децата си. Затова лесния начин да прехвърлят отговорността си на институциите има редки изключения и широка популярност. Но ако действително обичат децата си, родителите са длъжни да придобият необходимата компетентност и да дадат на децата си най-доброто, на което са способни. И най-добрите институции не могат да се грижат по-добре за децата от техните отговорни родители.

 

   Днес има много младежи, които завършват училище, но не са се научили на труд и са твърде далеч от трудолюбието. Те пълнят бюрата по труда като трайно безработни, или работят нискоквалифицирана и нископлатена работа в България или в чужбина. Най-добрите възможности за научаване през детството са пропуснати за тях. Въпреки това, те имат възможност да наваксат пропуснатото и да придобият и развият трудоспособността си.

  Първата стъпка към тази положителна промяна е коригиране на неправилния мироглед от консуматорство към полезен за другите живот. За съжаление лесните пътища са много и младите хора рядко осъзнават нуждата си от промяна. Понякога трябва да преминат през много унижения, провали и трудности, за да разберат истинското си състояние и да пожелаят да си променят възгледите, навиците и начина на действие. Има хора, които им помагат да продължат стария си начин на живот със снизхождение, незаслужено възнаграждение и безвъзмездна или комерсиална поддръжка. Повечето случаи на социални помощи и на родителска издръжка са от този вреден вид. „Който не работи, не трябва да яде“ казва народната мъдрост, но днес това не се счита за задължително.

  Често пъти такива младежи искрено считат, че дават най-доброто от себе си и не могат да постигнат повече. Винаги намират оправдание за проблемите и неуспехите си и търсят вина у другите, без да осъзнават собствените си проблеми и недостатъци. Имат ниски и неправилни критерии за себе оценка. Благородната и добронамерена грижа и пример на някой приятел, работодател или колега могат да помогнат на младия човек да се ориентира и да се развие в правилна посока.

   Но най-важния елемент на придобиване на способността за труд и трудолюбие е личната активност. Иди при хората, които работят добре и се научи от тях! Научи и приложи техните начини, техните правила, техните принципи и възгледи, техните съвети! Не се събирай с безделници и не се занимавай с лесни и безполезни работи. Нека всички твои постъпки, навици и мисли да бъдат посветени на добри и полезни неща. Осъзнай своите слаби и силни страни, постави си високи и благородни цели в живота и се бори за постигането им! Не се отказвай и не се отчайвай, когато е трудно или се проваляш, но използвай това като средство да станеш по-силен и да се поучиш от грешките си. Имай търпение и упорито продължавай и ще видиш резултатите, които ще ти дадат самочувствие и увереност. Не се задоволявай с посредствени резултати и не се сравнявай с по-лошите. Винаги прави така нещата, че да си доволен и спокоен от свършения труд, дори другите да не изисквт от теб това. Не отлагай работата за по-нататък, но вложи всичките си сили да я свършваш на нейното време и срок. Работи с цялото си сърце и сили и ще имаш високи постижения и професионализъм. Не се считай за толкова умен, че да нямаш нужда от съвет; за толкова добър, че да нямаш нужда от корекция и усъвършенстване; за толкова компетентен, че винаги да си прав и най-добър. Считай труда за свое щастие и привилегия, за средство за придаване смисъл и стойност на живота ти. И когато се научиш да работиш добре и започнат да оценяват трудолюбието ти, не забравяй да помагаш на тези, които трябва да се научат като теб някога – твоите деца, колеги, приятели, съседи… Ако това се търси и поддържа в нашия народ, ще стане голяма положителна промяна на обществото ни. Ще се изпълни завета на нашите достойни предци:

„Да работим! Тази славна дума

нека екне кат кембанен звън,

нека стряска къщата и друма,

нека стресне спящий тежък сън.

 

Да работим! Нека дигнем знаме

с тая дума и вървим напред...

Труд! Спасьението от робството там е,

идеал е той на новий свет.

 

Да работим! Имаме широки

поприща за славен труд,

бедност няма с него - срам жестоки,

няма стид под неговия скут.

 

Да работим! На бащите наши

добродетелта да продължим,

техний пот почтен да не ни плаши:

всичко ний на тоя пот дължим.

 

Да работим! Мързелът е страшен,

мръсен блуд с живота и с умът!

Мързелът е враг, другар всегдашен

на тегла, съюзник е срамът.

 

Да работим дружно и съгласно...

Час изгубен е изгубен век.

На живота във морето бясно

труд е наший Ноевий ковчег.“

Иван Вазов, 1899г.

 

Представил за вас: Александър Ценов

 

© Александър Ценов Всички права запазени

Написаното тук е дълбоко изстрадано и преживяно от мен като човек с проблеми в областта на труда, като баща и като свидетел на трудовото поведение на околните хора. Желая да бъда полезен на другите в проблемите и във постигането на тази съществена добродетел - трудолюбието.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.