За жената и женскостта, а също и малко за мъжа
Започвам това си кратко есе с признанието, че уважавам женския пол значително повече от мъжкия. Може би защото, по стечение на обстоятелствата, в моя живот жените са играли по-голяма роля от мъжете. В добавка, те винаги са били по-точни и коректни в онзи тип взаимоотношения, които обикновено наричаме делови.
Жената е странно и противоречиво същество. Има различен тип жени и в това отношение понякога се стига до диаметрална противоположност. Но сърцевината на жената си остава инвариантна относно привидните й различия. Тази сърцевина я прави обречена на майчинството. Дори любовта на жената съществено се различава от любовта на мъжа. Защото при жената любовта е средство, маскировка и домогване до едно единствено нещо - детето. Когато се сдобие с него, тя ,макар и в по-завоалирана форма, постъпва както някои женски насекоми, които изяждат мъжкия екземпляр. Разбира се в условията на една цивилизованост, това изяждане не е канибалистично по форма, а е само такова по същност. В действителност майката новобранка пренасочва любовта си към новороденото и това се отразява крайно болезнено на нейния партньор. Нерядко изневерите на мъжкаря са израз не на негова полигамност, а на отчаяно търсене на нова любов, която да замести безвъзвратно изгубената и страшната празнота настъпила след нея. Развенчаният мъжки екземпляр е търпим от жената единствено до степен на добро съжителство и ползван /като висша привилегия за него/ в качеството на биовибратор. Но коренът на любовта е завинаги изтръгнат от сърцето на женската, а стеблото й е прерязано най-хладнокръвно. И тук се сещам за стихотворението на гениалния унгарски поет Шандор Петьофи:
"Две неща ми трябват на Земята.
Те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
Любовта да дам за свободата съм готов."
Но за разлика от поета, който е готов да пожертва дори и любовта заради свободата, един съпруг, след раждането на своята рожба, е обречен на свобода от своята половинка!
Мъжката любов е диаметрално противоположна по същност на женската. Мъжът се стреми да види в жената Богинята. Любовта при мъжа е мост към божественото в жената. Стремежът му да види Бог в женски образ, за да го обозре, опознае и осезава неговата извечна любов. В името на тази Богиня, която е избор за вечността, мъжът е готов да се принесе в жертва и да удовлетвори основното искане на жената - дом, семейство и дете. Той е готов от волен жребец да се превърне във впрегатен кон, който да тегли до гроб семейната талига. Тук се изкушавам да цитирам великолепното слово на моя приятел - писателят Владислав Тиков от разказа му "Мира" /http://tikovpisane.blog.bg/hobi/2019/10/19/mira.1678584/, който по-скромното ми мнение се е придвижил най-надалече по въпроса за любовта на мъжа към жената и гениално е уловил най-същественото за нея:
"Любовта и секса нямат нищо общо помежду си, макар и да имат допирни точки. Сексът е наслада, която е висша, но той не носи отпечатък на вечността. Докосването, съединяването, консумацията убиват магията. Любовта е безконтактна и мълчалива, безсловесна. Не можеш да говориш с човека, когото обичаш. Нямаш думи, които да му кажеш, защото това, което изпитваш, е твърде силно, за да го изречеш. Езикът ти е вързан. Чудото е чудо само, когато е в мълчанието, в мистерията. Ще го погребеш, ако го изговориш. И да искаш, не можеш да кажеш и дума. Тя не ти позволява. Любовта е винаги от разстояние и трябва само да се съзерцава, но не дълго Тя е дух, който идва от онзи свят като безкрайно крехък дар, горска самодива, която вибрира в теб, и всеки твой нерв е оголен. Човекът, когото го предизвиква, както и мястото, на което сте се срещнали, придобиват специално, сакрално значение. Една обикновена картина, а всъщност – храм Божи."
...
"Любовта е безконтактен брак. Вечна женитба с нивга недокоснатия от теб, чиято венчална халка е томящият ни Миг Съзерцание, пулсиращ бледо през идните години в опустошителните му микромигове. Тя е промяна на светоусещането и световиждането ни. Промяна на сетивата ни. Превръщане на обикновеното в необикновено."
Казано опростенчески, любовта на жената е земна, а любовта на мъжа е божествена по своята природа! Затова, ако сравним любовта с полет в небесата, то рано или късно този полет завършва /по инициатива на жената/ с приземяване. Това води големия френски писател Виктор Юго, в неговия знаменит роман "Парижката Света Богородица", до своеобразно заключение, което той формулира с думите:
"Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак!"
Бел. на автора. Моля да не се бърка мъжката /респ. женската/ любов с мъжкия /респ. с женския/ сексуален нагон.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изложеното тук е генетично заложено в човешката раса и вероятно е валидно за някакъв обобщен образ - на жената и на мъжа. Човешката раса е съставена от отделни самостоятелни същества, които имат свой собствен път и не е задължително да се вписват в мейнстриима. Ежедневните препятствия обусловяват най - различни съдби, които в много от вариантите си се разминават с тази прекрасна теория.
-
Леле...
-
Беше ми много интересно да прочета, Младене! Научих много за мъжката природа и отношение към жената. Но като жена и майка знам, че раждането на детето не променя чувствата на жената към мъжа. Обяснението на факта, че му обръща по-малко внимание, е много просто - не ѝ остава време и сили поради грижите за детето. Ако мъжът се включи активно в отглеждането на детето или наеме детегледачка, ще се радва на предишното внимание и чувства.
-
Мисля, че доста си принизил женската любов и намерил чудесно оправдание на мъжката полигамност.
-
"... големите любови са така:
с безкрайно кратък срок
и нямат консервант
и са някак относителни
след тях си имаш Кръст
и никаква чувствителност"
Позволих си да се самоцитирам в подкрепа на казаното от теб, Младене...променят се сетивата ни... променя се светоусещането... всичко...
Великолепно есе си написал, да знаеш! -
Вечната тема - любовта! Замислих се и се съгласих за любовта на жената! Да кажем, за повечето жени! Дали любовта на мъжа е Божествена...не знам! Едва ли всички мъже изпитват такова възвишено чувство. И всъщност, да благодарим на Господ, че е създал не само мъжа и жената, но и такова прекрасно чувство като Любовта!
-
Темата за Любовта е безкрайна като Вселената...
Но нали всеки човек е една Вселенска проекция?Част от Нея:Вселенската любов.
Харесва ми!
Поздравления,Младен! -
Винаги с удоволствие чета, математически точните ти разсъждения в есеистична форма. Често те ми приличат на точно формулирани формули на повторението на житейската цикличност, но...
Макар да признавам точността на част от разсъжденията в есето, все пак мисля, че има и още какво да се каже... Има жени, които, точно поради любовта си към мъжа, искат да отгледат деца и по някакъв начин, да покажат, че са благодарни за любовта, която получават. Или има и такива двойки, въпреки децата, когато са двама, всичко останало е без значение за тях. А за нагона и любовта... Няма как да се сбъркат, едното е като болест и проклятие, а другото, сам си написал, е като необикновено докосване до Божествеността. Размърдваш сетивата и мислите, и това е стил, в който си неподражаем. Поздрави! -
Абсолютно съм съгласна с теб, Младене! И аз направих същата грешка, но някъде по пътя я осъзнах. Децата влизат в нашия живот, не ние в техния. Можем да ги обичаме и подкрепяме заедно без да се правим на орлици. Ако нашата земна любов се извиси, а вашата божествена се сниши ще се срещнем някъде по средата. Поздравления за есето!
-
Благодаря ти за Любими, Мариана!
Мерси за коментара ти ИнаКалина. Има разбира се и такава - неголяма любов. Обикновено тя представлява лек пролетен флирт с пет букви = гребане /без първите две букви/.
А заглавието е лесно обяснимо, защото в есето става дума за жената и неотнимаемите й свойства, които съставляват Женскостта, а също и малко за мъжа. -
Само заглавието не разбрах И се замислих над думите на Виктор Юго - как завършва тази любов, която не е толкова голяма... тя не завършва или такава няма?! Хмм.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
