Започвам това си кратко есе с признанието, че уважавам женския пол значително повече от мъжкия. Може би защото, по стечение на обстоятелствата, в моя живот жените са играли по-голяма роля от мъжете. В добавка, те винаги са били по-точни и коректни в онзи тип взаимоотношения, които обикновено наричаме делови.
Жената е странно и противоречиво същество. Има различен тип жени и в това отношение понякога се стига до диаметрална противоположност. Но сърцевината на жената си остава инвариантна относно привидните й различия. Тази сърцевина я прави обречена на майчинството. Дори любовта на жената съществено се различава от любовта на мъжа. Защото при жената любовта е средство, маскировка и домогване до едно единствено нещо - детето. Когато се сдобие с него, тя ,макар и в по-завоалирана форма, постъпва както някои женски насекоми, които изяждат мъжкия екземпляр. Разбира се в условията на една цивилизованост, това изяждане не е канибалистично по форма, а е само такова по същност. В действителност ...