Задънена улица с моето име
Здравей,
След толкова години ще те позная ли, ще ме познаеш ли...Далече, далече от сърцето си, далече от себе си, туптя в резонанс със нищото...Без смисъл, без посока, без радост. Артерии, пръснати до болка от туптящо в тях безсилие. Кръщавам задънена улица с моето име... Толкова тиха и празна, а пълна с хора, с които не искам да бъда.
Угаснала в себе си, тъмна, живея, дишам и ме има. Защо не намирам защо съм тук. Вървя в пътека, която ме води далече от мен. Сливам се с всички цветове, за да се скрия. В мрака съм мрак и никога не се разсъмвам, никога не се събуждам. Заспивам в съня си и сънувам живота си. Друг човек с моето лице живее вместо мен. Наблюдавам го свита и уморена...толкова жестока към себе си, толкова никъде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Масларска Всички права запазени
