quinousmene (Красимира Масларска)
18 47
May 16, 2023, 10:41 PM

Задънена улица с моето име 

  Essays » Phylosophy
559 2 6

Здравей,

 

След толкова години ще те позная ли, ще ме познаеш ли...Далече, далече от сърцето си, далече от себе си, туптя в резонанс със нищото...Без смисъл, без посока, без радост. Артерии, пръснати до болка от туптящо в тях безсилие. Кръщавам задънена улица с моето име... Толкова тиха и празна, а пълна с хора, с които не искам да бъда.

Угаснала в себе си, тъмна, живея, дишам и ме има. Защо не намирам защо съм тук. Вървя в пътека, която ме води далече от мен. Сливам се с всички цветове, за да се скрия. В мрака съм мрак и никога не се разсъмвам, никога не се събуждам. Заспивам в съня си и сънувам живота си. Друг човек с моето лице живее вместо мен. Наблюдавам го свита и уморена...толкова жестока към себе си, толкова никъде...

 

© Красимира Масларска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря, Мария! Поласкана съм, много харесвам вашите неща...
  • Усетих се облечена с твоята кожа... Стана ми много тъжно и ... задънено... Умееш да рисуваш с думи усещания. Браво!👍
  • Благодаря ви много за коментарите. Метроном, хем ми е приятно, че някой се е припознал в написаното, хем не толкова, защото е тъжно...Поздрави!
  • Винаги има изход. Или не е на нашата улица, или той е всичко, което имаме. Предизвика ми размисли.
  • И на мен ми хареса!
  • На мене ми хареса. Някак си много ми е близко. А това ''Кръщавам задънена улица с моето име...'' е брилянтно! Ако трябва да обобщя в едно изречение живота си - това е изречението.
Random works
: ??:??