quinousmene (Красимира Масларска)
18 47
16 мая 2023 г., 22:41

Задънена улица с моето име 

  Эссе » Философские
561 2 6

Здравей,

 

След толкова години ще те позная ли, ще ме познаеш ли...Далече, далече от сърцето си, далече от себе си, туптя в резонанс със нищото...Без смисъл, без посока, без радост. Артерии, пръснати до болка от туптящо в тях безсилие. Кръщавам задънена улица с моето име... Толкова тиха и празна, а пълна с хора, с които не искам да бъда.

Угаснала в себе си, тъмна, живея, дишам и ме има. Защо не намирам защо съм тук. Вървя в пътека, която ме води далече от мен. Сливам се с всички цветове, за да се скрия. В мрака съм мрак и никога не се разсъмвам, никога не се събуждам. Заспивам в съня си и сънувам живота си. Друг човек с моето лице живее вместо мен. Наблюдавам го свита и уморена...толкова жестока към себе си, толкова никъде...

 

© Красимира Масларска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря, Мария! Поласкана съм, много харесвам вашите неща...
  • Усетих се облечена с твоята кожа... Стана ми много тъжно и ... задънено... Умееш да рисуваш с думи усещания. Браво!👍
  • Благодаря ви много за коментарите. Метроном, хем ми е приятно, че някой се е припознал в написаното, хем не толкова, защото е тъжно...Поздрави!
  • Винаги има изход. Или не е на нашата улица, или той е всичко, което имаме. Предизвика ми размисли.
  • И на мен ми хареса!
  • На мене ми хареса. Някак си много ми е близко. А това ''Кръщавам задънена улица с моето име...'' е брилянтно! Ако трябва да обобщя в едно изречение живота си - това е изречението.
Предложения
: ??:??