5.09.2018 г., 20:58 ч.

Затворен човек 

  Есета » Социални, Граждански, Лични
2253 6 3
3 мин за четене
Един затворен човек върви по тротоара. Той не вижда птиците, слънцето, оклюмалите жълти храсти и сухите погледи на хората около него. Не усеща палещите лъчи на отраженията на стъклата върху кожата си. Понякога изпитва чувства, които дотогава са му били чужди – усеща, че не върви, а лети, и колкото по-далече стига, толква повече не иска да се връща.
„Но аз не искам да летя”, говори на себе си човекът и се затваря с всички си сили, притиска ленените си дрехи плътно о тялото, защото се страхува, че ако не го прави, целият ще се излее от себе си. И продължава да мисли дали наистина не е желаел никога да лети или просто е престанал да желае това.
Връща се в детството си и си спомня за любимата си прашка. С нея убиваше врабчета и гугутки. Не, той не искаше да лети тогава. Тогава искаше да убива.
После стана младеж и продължи да убива – гарвани и свраки, сойки и синигери. Така правеха и приятелите му. Всички стреляха по летящите птици. Никой не искаше да прилича на тях.
Той – също. Никога не ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??