Бях се наострил да пиша по-конкретно, с имена. Дори седнах, вдигнах ръцете си над клавиатурата и... ги оставих във въздуха. Груба щеше да е музиката на думите. Хората не са ноти. Грозни ноти няма, грозни хора – колкото щеш. Дали такива се раждат или после са обръщат – не зная. Пък и всеки човек е изключение, така пише Киркегор, и това трябва да е вярно.
Затова не бива да говорим безотговорно за хора, които не познаваме. Още по-малко – които познаваме бегло. Затова ще сведа мислите си до по-общо съждение. Не ми трябват много ноти, за да побера съждението на една-две страници само. И това, което искам да споделя е, че не бива в парламента да влизат лица, нямащи нищо общо със законодателния процес. Лошо за тях, лошо за Народното събрание, още по-лошо – за обществото, за народа. Така те унижават първо себе си, после държавността. Каква е цената? Защо го правят? Какво правят актьори и коафьори в кулоарите на парламента? Разискват някоя римска максима? Или споделят опита си по конституционно ...