4 min reading
Бях се наострил да пиша по-конкретно, с имена. Дори седнах, вдигнах ръцете си над клавиатурата и... ги оставих във въздуха. Груба щеше да е музиката на думите. Хората не са ноти. Грозни ноти няма, грозни хора – колкото щеш. Дали такива се раждат или после са обръщат – не зная. Пък и всеки човек е изключение, така пише Киркегор, и това трябва да е вярно.
Затова не бива да говорим безотговорно за хора, които не познаваме. Още по-малко – които познаваме бегло. Затова ще сведа мислите си до по-общо съждение. Не ми трябват много ноти, за да побера съждението на една-две страници само. И това, което искам да споделя е, че не бива в парламента да влизат лица, нямащи нищо общо със законодателния процес. Лошо за тях, лошо за Народното събрание, още по-лошо – за обществото, за народа. Така те унижават първо себе си, после държавността. Каква е цената? Защо го правят? Какво правят актьори и коафьори в кулоарите на парламента? Разискват някоя римска максима? Или споделят опита си по конституционно ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up