Високите заплати
Записки по българските медии и евротоалетни
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени като дебелокожи, дебеловрати или просто дебели хора, които не правят нищо, но за сметка на това получават огромни възнаграждения за своя мързел и за вредата, която нанасят на трудещите се.
За по-голяма убедителност в тези изследвания са посочени заплатите на президента, на министър-председателя, на някои министри и депутати, както и на шефовете в Комисията за финансов надзор.
Според мен е слабо да се каже, че е просто лоша проява на мутренски вкус да твърдиш, че заплатите в България – които и да са и където и да са! – са високи. Спрямо какво и за кого за високи? Служителите в централните надзорни и регулаторни органи трябва да вземат заплати поне на нивото на дружествата или бизнесите, които контролират. Иначе ще е налице дисбаланс на интересите и опасността от корупция би била непреодолима. За министрите, президента и шефовете на комисии и централни агенции и ведомства правилото е същото. Не бих искал да включвам в този списък магистратите, защото те работят точно като хирурзите с човешка тъкан, с човешката душа и със справедливостта – за тази работа няма достойна заплата, тя се върши с призвание.
Знаете ли колко пари трябва да инвестира държавата или общината, за да формира един грамотен, отговорен и компетентен чиновник? Имате ли представа през колко обучения в страната и чужбина трябва да премине този чиновник, колко професионални курсове трябва да посети, колко казуси се налага да смажат и филтрират знанията му и през колко съблазни да премине, докато се зароди, отрасне и укрепне държавническото усещане у него? Докато започне да работи за обществения интерес като за свой?
Когато политическа партия, дошла на власт ненадейно или по неволни електорални приумици, реши да уволнява поголовно експерти, доказали се със своя професионализъм и качества, само заради неудобството на тяхното присъствие в администрацията – това е деяние, съпоставимо с престъпността. С уволнението или съкращаването на чиновник, изграждан с народна пара в продължение на десетилетия, се нанася вреда на бюджета, на държавността и на морала. Когато ряботят ефективно и ефикасно, администраторите трябва да бъдат уважавани дваж пъти повече от охранените и често съвсем необразовани служители в частни фирми и образувания, които между другото все повече търсят хора с ниски чела и още по-ниски очаквания, за да им плащат според нивото.
Но да се върна към високите заплати. Направих си труда да прегледам стотина обяви от трудовата борса за последните два месеца – все в сферата на държавната и общинската администрация. Ето какво се търси: юрисконсулти, експерти, специалисти, все хора с висше образование и поне с един западен език, владян на ниво В2 според европейската езикова рамка, каквото и да значи това. Значи, за да започнеш работа, трябва да отделиш пет години от живота си, необходими за завършване на висше образование, да съсипеш семейния бюджет на родителите си, да попилееш младостта си над учебниците, после да назубриш цял чужд език и най-накрая да пуснеш прошение за работа в държавната и общинска администрация. Естествено е, че когато си претърпял толкова продължителни лишения и си подложил на ограничения своите най-близки хора, които са ти помогнали да се изградиш, да очакваш добър и достоен старт в професионалното си развитие.
Но ще бъдеш жестоко разочарован. Заплатите започват от 510 лева – това е размерът на минималната рпаботна заплата за страната и не знам защо изобщо се ползва за праг: под този праг плащанията просто не служат за измерител на труда. А горната граница приключва с шеметните 900-950 лева, които вероятно се дават само за изключителни заслуги към родината и отечството. Не забравяйте, че говорим за брутно възнаграждение.
И така, младият експерт, юрисконсулт или специалист, с изтекли от четене очи, с младост, затворена между кориците на книгите, започва със заплата, която не може да компенсира дори лихвите по студентските му заеми. Нито може да ходи на театър, нито да купува книги, нито да плаща сметките, нито дрехи да си купува. С тези заплати може само да съществува, при това монашески. Как очаквате този млад човек да започне да се формира като държавник, да се самоусъвършенства, за да вникне в дебрите на публичната обществена машина, която съхранява и преразпределя националното богатство? И не дай Боже – да създаде семейство.
Но Европа ни харесва. Поощрява ни. Тупа ни по рамото, по бузите и по други месести части на тялото, гали ни главите и други неща, особено самочувствието. Подгонен от спешна корист, посетих обществена тоалетна в центъра на града, където прочетох стихотворение; пресъздавам го паметно, защото нямаше как да го препиша по обясними причини:
ОДА НА (РАЗ)ОЧАРОВАНИЕТО
На Европа дъската ѝ хлопа.
За жаби на щъркели дава пари.
Защото иска да кльопа
Жабешки бутчета – може би.
На Европа хич не ѝ дреме
Как живеят хората в нея.
И щом има все да прибира, да взема,
Панацея е значи, даже нова Пангея.
Материци-държави акапелно ще пеят,
Като фас ще угасват в мушаменото знаме звезди.
Щом Европа ни мрази, нека в нея се влеят
Надеждите счупени – реки поробени съдби.
А също и акото ми!
Творецът сигурно е имал много време да напише това. Поантата е в края, струва ми се. Да беше пуснал поне водата.
Но стига толкова. Не говорете на публични места, моля, за високи заплати в България. Срамота е. А ако искате да видите какво мислят българските европейци – посещавайте обществените тоалетни. Там е истината.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Година след петте - пак същото.
-
Пет години по-късно - нищо ново.
-
Благодаря, господин Яндов. Не си се отклонил от нищо. Аз още продължавам да мисля така за заплатите. А за пенсиите - те изобщо не съответстват на наименованието си. Социални помощи са. Срамни и унижителни. И никоя държава няма право да оскърбява по този начин възрастните хора.
-
Владо, хубаво си написал, приятелю, но си забравил, че освен ниската заплата от 510 лв има и пенсии по 300 и надолу!Няма нищо лошо, но ние, хората с полирани мозъци от комунистите, работихме и в събота, а по призив от партията и в неделя, без почивен ден и сега 300 лв.Тайно и полека цените се вдигат за минути, не с века.Докторите не искат направление искат петдесетак,търговците 249 лв за кг. череши и т. н. Какво остава на нас пенсионерите- да се хванем за дряновицата и то неокастърена и да въведем ред в главите на това материалистично поколение! Прости ми Владо, ако съм се отклонил от сюжетната нишка!
-
Благодаря, Люси, Силве.
-
Много майки и дори баби работят в Гърция и къде ли не, по този начин. Българската баба, чисти акото на гръцката, а понякога и в комплект с дядото. И забележи - има интервю, за което се чака ред. Въпросът е, че ние всичко това го знаем и чакаме някоя втора Русия да ни освободи, защото тази вече я оплюха такива разпасани усти, дето са забравили откъде излиза млякото.
Какво се прави в такъв случай, това се питам?
Как да си спасим, майките, старците и децата? Нали те са критерия дали сме истински народ?
За наличието на българският народ съществуват исторически данни, много преди 681г, още в Рим, тя ще съществува и много занапред, но тук думичката "съществува" в 21в звучи неубедително. Вървя из Асеновград и ми става срамно понякога, а цъкането с език и послушанието ни бута в един омагьосан кръг, от който има излизане само с воля и боен дух. Пред парламента, пред общината! Жалби, сигнали и така. Ако не - с ръкопашен бой. -
Колко си права, Силве!! Българки чистят, гледат им старците и децата. И аз познавам тук една бивша учителка, която отгледа 4 деца на 1 шведка и им беше като робинята за всичко, че и уикендите работеше, а като е болно някое дете и нощем и го даваха в стаята!! Докато и разбиха здравето ...
-
Да, прав си. Имам позната, тя работеше дълги години в общината и беше наистина съвестен кадър. Заплатата й години наред беше мижава. Накрая замина за Лондон, заедно с двете си дъщери. От 7г чисти къщи там, стана и баба и няма скоро да си дойде.
Накрая докрай ще заприличаме на обществена тоалетна на Европа. И как да го променим?
Започвам да си мисля, че ние никога няма да бъдем част от Европа. Ще обясня защо. Нравите и кръвта ни са буйни и всеки си прави каквото иска, липсва ни дисциплина и гражданско самосъзнание. Трябва ни силна ръка, която да ни управлява, няма да стане с хиляда партии.
Ако се загледаме още в корена на възпитанието на едно българче, ще открием много нередности. Като започнем от родителите, минем през детската градина, после обучението в училище - всичко ни е сбъркано! България се крепи на шепа родолюбци, дейци и много талантлив дух.
Поздравления за позицията, Владимир! -
Абсолютно съм съгласна с теб, Владимир. Чиновниците в България не взимат високи заплати То кой ли взима освен в частния бизнес. Например в Австрия се става много трудно чиновник, но пък които са станали имат не само високи заплати, но и сигурни договори до пенсиониране, добри пенсии, осигуровки и т.н., но ако се намесят в криминално престъпление веднага ги уволняват и отлита и чиновническата пенсия. Това се отнася и за преподавателите в университетите, така че студентите не се опитват да си купуват изпити, защото преподавателят няма да си рискува бъдещето заради неговия подкуп. Така все пак се гарантира по малко корупция, никак не е лесно да подкупиш полицай и не съветвам никой. Дори боклуджиите са чиновници и за това е чисто и потдържано...
-
Благодаря, Хари. През по-голямата част от живота си съм работил в частния бизнес, и сега е така, но познавам двама - но те ми стигат! - чиновника, от които съм почерпил и мъдрост, и знания.
-
Искрени поздравления за написаните истини!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
