Поезия в песен

Слушайте песни, създадени по стихотворения на нашите поети — поезията оживява като музика. Добавяйте в колекции и слушайте от нашето мобилно приложение.

970 резултата

16+ Партизани! Партизани!

Партизани! Партизани!
Вдигайте юмрук - за бой!
От палатите в Балкана
нека сринем - този строй!
Путин идва от Русия! ...
295 3 5

Възел

Най-хубавото пазя за накрая —
защо с времето да си играя?
В него да се вместя — няма как,
то все ще ми подложи крак.
Но накрая то вече е без сили, ...
222

Мамината баница

Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...
258 1 2

И въпреки всичко пак търся любов

Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...
230

Един познат сюжет

След края на войните
по нашите земи
един юнак - в звездите
убежище откри!
Той стъпи на планета ...
203 2 4

Залез

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...
312 7 8

Ела при мен

(чалга конкуренция:))
[Куплет 1]
Нощта се спуска бавно над света,
в очите ти гори една магия.
Сърцето ми е пълно с лудостта ...
289 1 2

Къде се е, мамо, видяло?

Къде се е, мамо, видяло,
ергени вечер да скитат,
както Гено, мамо, за Лалка —
денем мълчи, мамо, нощем вика:
– Лалке ле, либе Лалке ле, ...
209 1 4

И чакам някой да ми позвъни

И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...
214 2 2

И чакам някой да ми позвъни

И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...
206 3 3

Целувката ти чувствам отдалече

Какво са разстоянията щом
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...
169 1

Не ще те виждам вечно аз от мрака

Не ще те виждам вечно аз от мрака.
Сега от твоя чар безмълвно пия.
Дълбоко в мен надеждата ми чака
пак свитъка вълшебен да отвия.
Очите ми жадуват за промяна. ...
206 1

Усмивка ми дай

Дай –
усмивка ми дай –
до край –
пареща,
сияеща, ...
213

Сънувам морето (няма да ям вече стриди)

Пясъкът… пАри по мойте пети!
Бързам да седна на бира.
А в бара девойка с кафяви очи
ми праща флуиди в ефира.
Вдигам ръка и я викам при мен ...
230 3 9

Викът на тишината

Хората минават — очи не повдигат.
Страх ги е другият нещо да зърне.
Страх ги е даже от собствена мисъл,
че в чуждия поглед тя ще се върне.
Улици пълни, а душата самотна. ...
221 2 6

Изгрев

Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...
277 7 8

Газела 🌐

"Дали тя бе моя или пък неин бях аз?"
Ех, какво знаеш ти, братко мой, Хафез?!
Не пият руйно вино днешните красавици - уви,
уиски си поръчват те и не знаят що е петмез!
И още искат поне на Мерджан-кабрио да ги возиш, ...
184

Вълшебникът от Оз

Вятърът връзва с въжета гората,
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа. ...
285 1 2

Изневери, оправдания и отрицания...

Когато съм на три по сто
и няколко салати,
не питам никога: - Защо,
край мен светът се клати?
Тогава много съм засмян, ...
187 3 6

Живот в пламъци

Въздухът разнася полъх -
тежък дим на изгоряло.
Изгоря домът му в огън,
всичко вътре е изтляло.
Носи роба овъглена - ...
306 3 4

За теб не спирам да съм венцеслов

Отново ти си тишина, но аз
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение ...
166

С дъх на прах

В коридора — дъх на прах.
Стари рамки, крив последен смях.
По стените шепнат дни,
които никой вече не помни.
Ти стоиш на прага — ням... ...
240 2 6

Аз съм реката, ти си морето

Реката от чувства достигна морето
вълните си вливам във тебе с любов.
С крилата на чайка сърцето ми трепва
и ти си на всичко за мене готов.
А нашите стъпки са тихи и вечни, ...
412 7 6

Живот в пламъци

Въздухът разнася полъх —
Тежък дим на изгоряло.
Домът му изгоря в огън,
Всичко вътре е изтляло.
Носи роба овъглена — ...
206

Пътят към властта

Постави те животът твой
на съдбовен кръстопът.
Пред теб са пътища безброй.
Кой ли ще е твоят път?
Дълго мисли и избра, ...
226

С криле на хвърчило

Чуден сън сънувах – можех да летя.
Бързах да разкажа аз на сутринта.
Баба сръчно в скрина бръкна и за миг
сякаш стори странен и вълшебен трик.
Старото хвърчило в моите ръце, ...
293 1 2

Отключват се вратите на душата

Усещам как угасва сиво жило
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...
193

Леководолаз

От три години си мечтаех
да стана леководолаз.
С делфинчета да си играя
на слънчевия плаж в Бургас.
Аз пусках крана на чешмата ...
238 3 6

Съдбоносни флуиди

Чаровна е – дори и да е скитница –
жената, във която си се влюбил.
Събира под дърветата жълтици –
летящите, но тъжни пеперуди.
По прашните следи на тишината ...
332 5 6

Газела

"Дали тя бе моя или пък неин бях аз?"
Ех, какво знаеш ти, братко мой, Хафез?!
Не пият руйно вино днешните красавици - уви,
уиски си поръчват те и не знаят що е петмез!
И още искат поне на Мерджан-кабрио да ги возиш, ...
183 1

Хората от блатото

Не са удавници и са.
Порода странна, сто по сто.
Родени са за небеса,
а в блато тънат... Що е то?
Градини райски ги зоват, ...
239

Чужда зима

ЧУЖДА ЗИМА
От небето на спомена
заваляха снежинки
и пронизаха залеза
с вледенени криле. ...
318 2 2

Ледена тръпка.

Не успях да се сбогувам.
Тръгна без да ме прегърнеш.
Цял живот без теб тъгувам,
Замина-не ще се върнеш
Място трудно си намирам ...
275 1 2

Април 1876: Пътят към свободата

На Дякона словото – чисто и свято,
покълна в душите сред мрак и тегло.
Той запали искрата на народа в сърцата
и вдигна на роба преклоненото чело.
И макар че увисна на черно бесило ...
227 2 6

14+ Ирония на Съдбата - или нещо подобно

Не чакам сняг на Витошка през май
и цъфнали през зимата градини.
Но шегите на Съдбата… нямат край,
тя сметките разбърква от години:
Чиновник обядва от сутрин до вечер, ...
258 5 8

Защото те обичам

Хубаво ми е името ти да изричам -
защото те обичам!
С твоето име цветята да наричам -
защото те обичам!
И всеки ден в тебе да се вричам - ...
175

Дисекция на кръвта

Падат въпросите в грешната кал
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...
334 1 4

12+ Океан от Любов.

Тя:
Винаги в теб се съмнявам,
и в сянката си не вярвам.
Не бях права, признавам –
Знам – късно го казвам. ...
224

Пирамидата

Сред мраморната пустош колосално
издига се метална пирамида.
Под блясъка й гледащ ни реално
тайната на вечността е скрита.
Във нея всеки, който пожелае ...
230

Пак гласувах без пари

Цяла събота… си мислих,
да продам ли моя глас?
Пийнах триста грама уиски
и си легнах късно в нас.
А в неделя станах в седем, ...
261 2 9