Небеса имеют право плакать ...
В середине дня вдруг потемнело,
Молния над крышей во всё небо
Вдруг попала в зёрен хлебных зрелость.
Вознеслась молитва, с плачем женским
Ветер в небеса вознёс слова,
Стихло всё, когда гром с ржавых петель
Посрывал церковные врата.
На иконах зарыдали лики,
Мироточа слёзы среди воска,
Крыша храма распласталась плоско,
Крест словно ослеп, в огне великом.
В тишине в изнеможеньи люди
Ждали колокольного раската
Он от них Творца молил о чуде,
В чёрном небе умолял не плакать.
Зажигает свечи боль людская
Каждую и каждая - молитва...,
Слёзы воска - к Богу путь укажут,
Но никто звон больше не услышит.
Небето има правото да плаче...
внезапно се смрачи посред деня,
над покривите мълния се влачи...
Премина повей в зрелите жита.
Молитвено нагоре се понесе -
(на вятър думи) с хлипът на жена.
Накрая млъкна, после гръм отнесе
църковната ръждясала врата.
И вътре, по пътеката от восък
иконите отронват по сълза,
а покривът на черквата е плосък -
стопи се в огън кръстът... ослепя.
А в тихото пространство... в изнемога...
как чакахме камбанения звън...
(нали чрез него си говорим с Бога)
Небето черно плачеше отвън.
И всяка свещ запалена е болка,
а всяка следваща молитва вик...
сълзите восъчни са път към Бога
... но нямаше камбаната език.
© Жени Иванова Всички права запазени
© Сенилга Всички права запазени
Спасибо Вам, Жени, за возможность прочувствовать это SOSтояние.