Х.Хайне - Липата разцъфна
Heinrich Heine
Die Linde blühte
Die Linde blühte, die Nachtigal sang,
Die Sonne lachte mit freundlicher Lust;
Da küßtest du mich, und dein Arm mich umschlang,
Da preßtest du mich an die schwellende Brust
Die Blätter fielen, der Rabe schrie hohl,
Die Sonne grüßte verdrdrießlichen Blicks
Da sagten wir frostig einander: "Lebwohl!"
Da knixtest du höflichst den höflichsten Knix.
Липата разцъфна (ябм)
Под цъфналата в утрото липа
прегърна ме и ме целуна ти,
тук сладка песен славеят ни пя,
любов изпълни моите гърди.
Днес капят листи, грачи гарван чер
Вечерен здрач разстила хлад край нас.
За сбогом стискаме ръце – мермер,
ти с фин поклон, аз с тъжен реверанс.
Липата разцъфна _(амфибрахий)
Запя славей песен, разцъфна липата.
Здрависа ни слънцето с ведра усмивка.
Целуна ме тук и ми стисна ръката,
и в моята гръд любовта се разплиска.
Сред голите клони сега гарван грачи,
сбогува се слънцето с нас и света.
Проронихме „Сбогом” с очи празни в здрача,
ти с тих реверанс, аз с поклон в есента...
Благодаря на Нели Госпдинова за строчния превод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
И в дактил си го докарал 
