Сонет /Не се пилей, красавице.../ – Александър Сумароков
Първи вариант
Не се пилей, красавице, тъй безучастно,
обичай – без любов е всичко суета,
и не хаби чаровната си красота,
да се не каеш, че живяла си нещастно.
Обичай в младостта, докле сърце е страстно:
ще мине тя – и вече няма да си ти,
дорде цъфтят цветя, венци си заплети,
напролет се разхождай – топло е и ясно.
Виж само, виж наесен розовия цвят,
когато е попарил свежестта му хлад:
и свойта хубост като него ще загубиш.
Не си губи ти дните – старостта е враг,
не ще поиска никой вече да те люби –
излишна като розата на твоя праг.
Втори вариант
Ти време не пилей, красавице, напразно,
люби се – без любов е всичко суета,
и не хаби чаровната си красота,
да се не каеш, че живяла си нещастно.
Люби се в младостта, докле сърце е страстно:
ще мине тя – и вече няма да си ти,
дорде цъфтят цветя, венци си заплети,
напролет се разхождай – топло е и ясно.
Поглеж, поглеж наесен розовия цвят,
когато е попарил свежестта му хлад:
и твойта хубост ще повехне бледна.
Не си губи ти дните – старостта е враг,
не ще поиска никой и да те погледне –
излишна като розата на твоя праг.
https://www.youtube.com/watch?v=LgOzFLV60qQ
Александр Сумароков
Сонет (Не трать, красавица)
Не трать, красавица, ты времени напрасно,
Любися; без любви всё в свете суеты,
Жалей и не теряй прелестной красоты,
Чтоб больше не тужить, что век прошел несчастно.
Любися в младости, доколе сердце страстно:
Как младость пролетит, ты будешь уж не ты.
Плети себе венки, покамест есть цветы,
Гуляй в садах весной, а осенью ненастно.
Взгляни когда, взгляни на розовый цветок,
Тогда когда уже завял ея листок:
И красота твоя, подобно ей, завянет.
Не трать своих ты дней, доколь ты нестара,
И знай, что на тебя никто тогда не взглянет,
Когда, как розы сей, пройдет твоя пора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
