Сонет /Не се пилей, красавице.../ – Александър Сумароков
Първи вариант
Не се пилей, красавице, тъй безучастно,
обичай – без любов е всичко суета,
и не хаби чаровната си красота,
да се не каеш, че живяла си нещастно.
Обичай в младостта, докле сърце е страстно:
ще мине тя – и вече няма да си ти,
дорде цъфтят цветя, венци си заплети,
напролет се разхождай – топло е и ясно.
Виж само, виж наесен розовия цвят,
когато е попарил свежестта му хлад:
и свойта хубост като него ще загубиш.
Не си губи ти дните – старостта е враг,
не ще поиска никой вече да те люби –
излишна като розата на твоя праг.
Втори вариант
Ти време не пилей, красавице, напразно,
люби се – без любов е всичко суета,
и не хаби чаровната си красота,
да се не каеш, че живяла си нещастно.
Люби се в младостта, докле сърце е страстно:
ще мине тя – и вече няма да си ти,
дорде цъфтят цветя, венци си заплети,
напролет се разхождай – топло е и ясно.
Поглеж, поглеж наесен розовия цвят,
когато е попарил свежестта му хлад:
и твойта хубост ще повехне бледна.
Не си губи ти дните – старостта е враг,
не ще поиска никой и да те погледне –
излишна като розата на твоя праг.
https://www.youtube.com/watch?v=LgOzFLV60qQ
Александр Сумароков
Сонет (Не трать, красавица)
Не трать, красавица, ты времени напрасно,
Любися; без любви всё в свете суеты,
Жалей и не теряй прелестной красоты,
Чтоб больше не тужить, что век прошел несчастно.
Любися в младости, доколе сердце страстно:
Как младость пролетит, ты будешь уж не ты.
Плети себе венки, покамест есть цветы,
Гуляй в садах весной, а осенью ненастно.
Взгляни когда, взгляни на розовый цветок,
Тогда когда уже завял ея листок:
И красота твоя, подобно ей, завянет.
Не трать своих ты дней, доколь ты нестара,
И знай, что на тебя никто тогда не взглянет,
Когда, как розы сей, пройдет твоя пора.
© Мария Димитрова All rights reserved.
