У меня гитара есть - расступитесь, стены!
Век свободы не видать из-за злой фортуны!
Перережьте горло мне, перережьте вены,
Только не порвите серебряные струны!
Я зароюсь в землю, сгину в одночасье.
Кто бы заступился за мой возраст юный?
Влезли ко мне в душу, рвут ее на части,
Только не порвите серебряные струны!
Но гитару унесли - с нею и свободу.
Упирался я, кричал: - Сволочи! Паскуды!
Вы втопчите меня в грязь, бросьте меня в воду,
Только не порвите серебряные струны!
Что же это, братцы? Не видать мне, что ли,
Ни денечков светлых, ни ночей безлунных?
Загубили душу мне, отобрали волю,
А теперь порвали серебряные струны!
Сребърни струни
Ето китарата е в мен – разстъпете стените!
Век няма да видя свобода с мойта зла съдба!
Прережете ми гърлото, прережете ми вените,
Само не късайте сребърните струни!
Ще се заровя в земята, ще умра в самота!
Кой ще се застъпи за мен, за моята младост?
Влезнаха в душата ми, късат я на парчета!
Само не късайте сребърните струни!
Взеха ми китарата - с нея и свободата
Запъвах се и крещях – Мръсници! Помяри!
Тъпчете ме в калта, хвърлете ме във водата
Само не късайте сребърните струни!
Но какво е това, братя? Няма ли да видя вече
Слънчев светлик и нощи безлунни?
Загубиха ми душата, отнеха волята ми,
А сега разкъсаха и сребърните струни!
© Филип Филипов Всички права запазени
Успех в попрището!