Владимир Висоцки - Сребърни струни
Серебряные струны
У меня гитара есть - расступитесь, стены!Век свободы не видать из-за злой фортуны!Перережьте горло мне, перережьте вены,Только не порвите серебряные струны! Я зароюсь в землю, сгину в одночасье.Кто бы заступился за мой возраст юный?Влезли ко мне в душу, рвут ее на части,Только не порвите серебряные струны! Но гитару унесли - с нею и свободу.Упирался я, кричал: - Сволочи! Паскуды!Вы втопчите меня в грязь, бросьте меня в воду,Только не порвите серебряные струны! Что же это, братцы? Не видать мне, что ли,Ни денечков светлых, ни ночей безлунных?Загубили душу мне, отобрали волю,А теперь порвали серебряные струны!
Сребърни струни
Ето китарата е в мен – разстъпете стените!
Век няма да видя свобода с мойта зла съдба!
Прережете ми гърлото, прережете ми вените,
Само не късайте сребърните струни!
Ще се заровя в земята, ще умра в самота!
Кой ще се застъпи за мен, за моята младост?
Влезнаха в душата ми, късат я на парчета!
Само не късайте сребърните струни!
Взеха ми китарата - с нея и свободата
Запъвах се и крещях – Мръсници! Помяри!
Тъпчете ме в калта, хвърлете ме във водата
Само не късайте сребърните струни!
Но какво е това, братя? Няма ли да видя вече
Слънчев светлик и нощи безлунни?
Загубиха ми душата, отнеха волята ми,
А сега разкъсаха и сребърните струни!
© Филип Филипов All rights reserved.
